Едно пътешествие в Африка
                      (5 седмици в Африка) - VІІІ част
   17 ден, 11.11.09., ср. - Дъното на палатката ми и шалтето са пробити от голям трън, а и два от трите ципа на раницата са развалени. Краката ми са мръсни и подбедриците ме болят от студ, а ръцете ми са почернели и се белят непрекъснато. Седя в задната част на буса, пътят е жесток офроуд и непрекъснато подскачам върху седалката...
   След дните прекарани в равни места, ми е интересно да видя в далечината появяващи се планини. Но като приближаваме виждаме, че това са само каменисти хълмове.
 
Спираме до самобитен пазар за сувенири. Продават се някакви дървени или плетени фигури от слама, които ми приличат на вуду-кукли, най-различни камъни и корени.


Малки дечица на жените от сергиите, хленчещи и сополиви се катерят по стълбата на буса.




      След дълго пътуване, хълмовете все повече заприличват на планини. В ранния следобед навлизаме в района на Шпицкоп. Те представляват голи гранитни върхове над 700 млн. години и над 1700 м височина. Разположени са между град Свакопмунд и пустинята Намиб. Наричат ги Матерхорн на Намибия, но при преминаване между тях, на мен ми напомнят на скалите в Петра.
   При вглеждане в тези скали, някои наподобяват слон, кит, тюлен или друго животно. След навлизане в местността за кемпиране  виждаме и буш-бар, който за съжаление остава километри зад нас. Минаваме край подредени в редици палатки, брезентови тоалетни и полева трапезария, в която африканец с бели дрехи и ръкавици сервира на немците...
   Пристигаме на мястото за лагеруване, което се оказва бушкемп - без ток, вода и тоалетни.

 
Намирам едно зелено дърво с гъста сянка, но виждам че пясъка под него е гъсто обсипан с бодли. Някои си разпъват тук палатката, но аз предпочитам да не ми боде и се разполагам под дървото до буса, макар и на слънце.
Правим кратка разходка из околността.









Откриваме бушменски рисунки по скалите.



Батерията на телефона ми свършва и не мога да снимам. Умирам си на мъка, но се сещам за соларното зарядно което нося.  Добре че съм го заредил от контакт, защото се оказва че от слънце е афиф работа. Докато се пържа в жегата до и в палатката, батерията ми се дига с няколко чертички.
   Към 18.30 отиваме да се покатерим на една висока скала за да гледаме залеза.


Изкачването е дълго и трудно, на места даже опасно. В далечината се вижда немският лагер.


По скалата.


От върха снимам към слънцето и околните скали.





Духа силен вятър и е много студено, а слънцето приближава билото на далечната скала.






Слънцето почти се скрива.







Скалите са осветени от последните слънчеви лъчи.






И слънцето залязва.




След слизането от скалата още е светло.



На пътеката се натъкваме на едно голямо умряло членестоного. Соларфюж, казват англичаните. И така не разбирам какво представлява.




По пътя към лагера вече се стъмва.




От кемпа, небето е много красиво след залез...







Вечерта е студено и отивам да си взема якето. Излизам от палатката и се спъвам във въжето й, натъртвам се яко а в ръката ми се забиват дребни камъчета. Топлим се на огъня, вечеряме и пием хубаво червено вино. После пеем и български песни.
    18 ден, 12.11.09., чет. - Скалата над лагера сутринта е много красива! От една вдлъбнатина излиза отразена светлина от слънцето, а в съседсво се вижда и луната.


В процес на търсене на място за сутрешен тоалет, снимам заобикалящия ме буш.










При връщане към лагера, пътеката се пресича от улеи  като  от текла вода. Отблизо виждам че това са мравешки пътища.

 

След като си вдигам палатката, точно където са били ръбовете й, откривам равни издълбани конуси. Соларфюж - казват пак англичаните, а аз си мисля дали не става въпрос за онова паякообразно което си дълбае дупки и завлича в тях други буболечки. По-късно из пустинята наблюдавам такива малки животинки, които са толкова бързи че едвам ги снимам и с камерата.


   След закуска и горещо кафе, напускаме тоя див и красив край.

здраве, късмет и щастие да те спохождат през всичките 365 дни.
Да продължаваш да ни радваш с красивите си пътеписи.

Честита и на теб и на всички четящи тук! Живот и здраве, съм готов с постингите поне за този месец.

Прекрасно отново........чакам продължението с нетърпение!:)

Благодаря за удоволствието. За чудното, увлекателно приключение, благодарение на обектива ...
Чакам с нетърпение следващия постинг.

Радвам се че има хора, макар и малко за тоя пост, да го оценят!А обектив нямам, а само обикновен телефон с камера...Но така ме кефи...