Постинг
11.01.2010 07:40 -
Африка - ІХ част (Намибия - Свакопмунд, сендбординг и байкинг)
Автор: ivo14
Категория: Туризъм
Прочетен: 6048 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2010 09:23
Прочетен: 6048 Коментари: 9 Гласове:
3
Последна промяна: 19.05.2010 09:23
Едно пътешествие в Африка
(5 седмици в Африка) - ІХ част
18 ден, 12.11.09., чет. - При пътуването из пустинята съм се свил на седалката и дрема за да не усещам студа. А при спиране, извън буса е горещо. Чак по обяд мога да си сваля якето.
Вдясно от нас се появява Атлантическият океан.
А над него една черно-сива, като отрязана с нож пелена.
Прилича ми на гигантска вълна цунами, която всеки момент ще ни залее... И тая гледка ще ни следва непрекъснато.
По-късно разбирам, че причината за тези черни обаци е студеното Бенгелско течение. Заради него и вятърът, който духа е много студен въпреки високите темпертури.
Пристигаме в Свакопмунд и отсядаме в хостел, който отвън ми прилича на замък. Стаите са тесни, с четири легла на два етажа. На 10 души се пада по една баня и тоалетна, но ние сме близо до тях и въпреки слабо течащата вода, винаги се уреждаме първи.
На една стена е нарисувана карта на града.
Правим първа разходка из Свакопмунд. Той е с перпендикулярни равни улици, по които човек може да се загуби. И въпреки хубавите подредени къщи отпреди повече от 100 години, от него лъха някаква типично немска скука.
Почти всички обществени сгради са с часовникова кула.
На всяко кръстовище има църква.
По улицата към океана.
Морският фар.
По тези улици са разположени сергиите със сувенири.
В дъното се показва и океанът.
Разходка по плажа.
Крайбрежната палмова алея.
Океанът с вълнолома и мостика.
Обратно към хостела.
Вечерта от 18 до 19 ч. има Happy hour - известна отстъпка на бирата, от която се възползваме преди вечеря!
19 ден, 13.11.09., пет. - Ставам рано, изкъпвам се и докато пуша пред стаята, мръзна от студения вятър и падналата гъста мъгла. На закуска ни сервират пържени яйца с бекон и доволно количество кафе.
С риза, дълъг панталон и маратонки съм готов за сендбординга. С микробуси пътуваме из пустинята.
Преди да се екипираме, правя няколко снимки на дюните.
Някъде оттам горе ще се спускаме с шпертплатови дъски.
Следващите снимки са снапшотове от видео със специална прахоустойчива и водонепромокаема камера.
Важно предупреждение!
Петък, 13! Но тогава даже не знаем коя дата е...
Инструктаж и подписване на декларации, че всичко правим доброволно.
Слагаме каски, наколенки и надлакътници.
При изкачването на дюните, краката затъват в пясъка и всеки път е все по-трудно. Най-накрая сме на билото... Като се погледне отгоре - е страшно! Дъската трябва да се държи огъната с ръце, лактите да са изпънати настрани, а краката вдигнати. В противен случай следва обръщане, което се и случва при първото ми спускане.
Задавам се и аз.
Тука нещо заоравам...
Следва кратко преобръщане...
но все пак ставам.
Следващото ми спускане е успешно.
Третият път е скоростна отсечка, при която се стигат 60-80 км/ч. А долу се виждат и едни равни полета от бял пясък, които трябва да ги избягваме - подвижни пясъци!
През това време операторът снима сноубордистите, т.е. тия дето са се пързаляли и по сняг. Четвъртия и петия път ги пропускам защото съм скапан от катеренето и жегата, а устата и очите ми са пълни с пясък от силния вятър и нищо не виждам. На билото, а и по дюните има оставени туби с вода, от които и пием въпреки пясъка в тях.
При шестото последно спускане, наклонът е 45 градуса и си е направо скачене в пропастта! Но след хвърлянето с главата надолу, не се усеща как се стига равното. А точно преди спирането, дъската ми се завърта и чупи по средата.
И следва заслужената почивка...
Малка закуска и три бири ми идват добре.
В хостела дълго вадим пясък от джобовете и изтърсваме дрехите.
След освежаващ душ, който не може да премахне пясъка от ушите, следва добре изстудена бира.
Вечерта сме в голям немски ресторант, който е и първият в който се пуши! По халба бира от литър и голямо ядене.
20 ден, 14.11.09., съб. - Днес е ден за почивка и се разхождаме из града. Тропически цветя и зеленина в жегата.
На сергиите за сувенири, всички са артисти и хвалят стоката си, а пазарлъкът е част от ритуала. По земята мяркам и злокобни озъбени маски, правени за мъртъвци, но даже не ги и поглеждам. Затова разглеждаме дървените фигурки и красивите пана.
Паметникът на загиналите в двете световни войни.
Сядаме в кафене за кратка закуска.
По обяд заведението се затваря и малко момиченце помага при събирането на столовете.
И тук ще се провеждат избори...Шествието е шумно, но малко и бързо отминава.
За разлика от България, предизборните плакати са единични и висят самотно високо някъде горе по стълбовете.
На платформа върху камион, местна рап-група изнася концерт пред група тийнейджъри.
В хостела снимам цветята в градината.
Изпирам си дрехите в леген и ги простирам на простора, като ги завръзвам поради липса на щипки. Дрехите ми опират в разположения отдолу боклук, който сигурно е събиран с месеци. Такива малки дворчета, препълнени с отпадъци се срещат навсякъде из Африка.
Какво пропуснах този ден от предоставените възможности, поради умора или намалели вече средства? - Разходка с корабче и гледане на тюлени, а също и тандем-скок от самолет.
Следващите снимки ги поствам с любезното разрешение на Н.П.
Вечерта сме на италиански ресторант, който се оказва поредната немска бирария. Върху горещ глинен поднос ни поднасят цвърчащи още, два вида антилопа. Добре че ги поръчваме средно полуопечени, та стават крехки и вкусни. Тук разбираме, че вечерята не влиза към предварителното заплащане. И започвам да си мисля дали ще ми стигнат парите до края на пътешествието...
21 ден, 15.11.09., нед. - Сутринта правя кратка разходка из града.
Музеят на минералите, който естествено се оказва затворен.
Събирам интересни бели и черни искрящи камъчета от брега на океана. Потапям си и краката във водата. После виждам една табела, на която пише - температура на въздуха 26, а на водата 12 градуса.
Минавам покрай Техническия музей, но не ми се влиза.
Разхождам се по крайбрежието.
Националният аквариум е отворен, но вече трябва да се прибирам.
В далечината се вижда подканяща шатра на буш-бар.
Следобед сме на байкинг с АТВ-та по дюните. Слагаме каските и не мога да не си направя автопортрет.
За разлика от предишния ден съм с очила, при което ми дават отворена отпред каска.
Инструктаж, запалване на АТВ-то и потегляме. А машината е тежка.
Изкачваме се и спускаме по дюните, като трябва да се дава пълна газ за да не спре байкът. Девойката пред мен заорава, при което спирам и аз за да не я блъсна. Идват да ни изкарат от пясъка и продължаваме. Никога не съм карал мотор и трябва да стискам здраво с крака за да не изфръкна от седалката. А дебелите гумени подметки на маратонките ми са нагорещи до запалване (добре че в последния момент се отказах от сандалите)...
При кратка почивка успявам да снимам байковете около мен.
Снимам и заобикалящите ни дюни, зад които се вижда и океанът.
Вятърът е силен и всички сме в прах. На някои им е студено, но на мен ми е добре. Прибирам телефона и продължаваме. Преживяването е велико и общо два часа! На връщане, по равното повърхността е набраздена и подскачането е неописуемо.
Вечерта в хостела има яка вечеря, приготвена от шофьора и приятелката му - издълбан хляб, запълен с пикантна кайма! А аз си мечтая вече за баня вкъщи...
(5 седмици в Африка) - ІХ част
18 ден, 12.11.09., чет. - При пътуването из пустинята съм се свил на седалката и дрема за да не усещам студа. А при спиране, извън буса е горещо. Чак по обяд мога да си сваля якето.
Вдясно от нас се появява Атлантическият океан.
А над него една черно-сива, като отрязана с нож пелена.
Прилича ми на гигантска вълна цунами, която всеки момент ще ни залее... И тая гледка ще ни следва непрекъснато.
По-късно разбирам, че причината за тези черни обаци е студеното Бенгелско течение. Заради него и вятърът, който духа е много студен въпреки високите темпертури.
Пристигаме в Свакопмунд и отсядаме в хостел, който отвън ми прилича на замък. Стаите са тесни, с четири легла на два етажа. На 10 души се пада по една баня и тоалетна, но ние сме близо до тях и въпреки слабо течащата вода, винаги се уреждаме първи.
На една стена е нарисувана карта на града.
Правим първа разходка из Свакопмунд. Той е с перпендикулярни равни улици, по които човек може да се загуби. И въпреки хубавите подредени къщи отпреди повече от 100 години, от него лъха някаква типично немска скука.
Почти всички обществени сгради са с часовникова кула.
На всяко кръстовище има църква.
По улицата към океана.
Морският фар.
По тези улици са разположени сергиите със сувенири.
В дъното се показва и океанът.
Разходка по плажа.
Крайбрежната палмова алея.
Океанът с вълнолома и мостика.
Обратно към хостела.
Вечерта от 18 до 19 ч. има Happy hour - известна отстъпка на бирата, от която се възползваме преди вечеря!
19 ден, 13.11.09., пет. - Ставам рано, изкъпвам се и докато пуша пред стаята, мръзна от студения вятър и падналата гъста мъгла. На закуска ни сервират пържени яйца с бекон и доволно количество кафе.
С риза, дълъг панталон и маратонки съм готов за сендбординга. С микробуси пътуваме из пустинята.
Преди да се екипираме, правя няколко снимки на дюните.
Някъде оттам горе ще се спускаме с шпертплатови дъски.
Следващите снимки са снапшотове от видео със специална прахоустойчива и водонепромокаема камера.
Важно предупреждение!
Петък, 13! Но тогава даже не знаем коя дата е...
Инструктаж и подписване на декларации, че всичко правим доброволно.
Слагаме каски, наколенки и надлакътници.
При изкачването на дюните, краката затъват в пясъка и всеки път е все по-трудно. Най-накрая сме на билото... Като се погледне отгоре - е страшно! Дъската трябва да се държи огъната с ръце, лактите да са изпънати настрани, а краката вдигнати. В противен случай следва обръщане, което се и случва при първото ми спускане.
Задавам се и аз.
Тука нещо заоравам...
Следва кратко преобръщане...
но все пак ставам.
Следващото ми спускане е успешно.
Третият път е скоростна отсечка, при която се стигат 60-80 км/ч. А долу се виждат и едни равни полета от бял пясък, които трябва да ги избягваме - подвижни пясъци!
През това време операторът снима сноубордистите, т.е. тия дето са се пързаляли и по сняг. Четвъртия и петия път ги пропускам защото съм скапан от катеренето и жегата, а устата и очите ми са пълни с пясък от силния вятър и нищо не виждам. На билото, а и по дюните има оставени туби с вода, от които и пием въпреки пясъка в тях.
При шестото последно спускане, наклонът е 45 градуса и си е направо скачене в пропастта! Но след хвърлянето с главата надолу, не се усеща как се стига равното. А точно преди спирането, дъската ми се завърта и чупи по средата.
И следва заслужената почивка...
Малка закуска и три бири ми идват добре.
В хостела дълго вадим пясък от джобовете и изтърсваме дрехите.
След освежаващ душ, който не може да премахне пясъка от ушите, следва добре изстудена бира.
Вечерта сме в голям немски ресторант, който е и първият в който се пуши! По халба бира от литър и голямо ядене.
20 ден, 14.11.09., съб. - Днес е ден за почивка и се разхождаме из града. Тропически цветя и зеленина в жегата.
На сергиите за сувенири, всички са артисти и хвалят стоката си, а пазарлъкът е част от ритуала. По земята мяркам и злокобни озъбени маски, правени за мъртъвци, но даже не ги и поглеждам. Затова разглеждаме дървените фигурки и красивите пана.
Паметникът на загиналите в двете световни войни.
Сядаме в кафене за кратка закуска.
По обяд заведението се затваря и малко момиченце помага при събирането на столовете.
И тук ще се провеждат избори...Шествието е шумно, но малко и бързо отминава.
За разлика от България, предизборните плакати са единични и висят самотно високо някъде горе по стълбовете.
На платформа върху камион, местна рап-група изнася концерт пред група тийнейджъри.
В хостела снимам цветята в градината.
Изпирам си дрехите в леген и ги простирам на простора, като ги завръзвам поради липса на щипки. Дрехите ми опират в разположения отдолу боклук, който сигурно е събиран с месеци. Такива малки дворчета, препълнени с отпадъци се срещат навсякъде из Африка.
Какво пропуснах този ден от предоставените възможности, поради умора или намалели вече средства? - Разходка с корабче и гледане на тюлени, а също и тандем-скок от самолет.
Следващите снимки ги поствам с любезното разрешение на Н.П.
Вечерта сме на италиански ресторант, който се оказва поредната немска бирария. Върху горещ глинен поднос ни поднасят цвърчащи още, два вида антилопа. Добре че ги поръчваме средно полуопечени, та стават крехки и вкусни. Тук разбираме, че вечерята не влиза към предварителното заплащане. И започвам да си мисля дали ще ми стигнат парите до края на пътешествието...
21 ден, 15.11.09., нед. - Сутринта правя кратка разходка из града.
Музеят на минералите, който естествено се оказва затворен.
Събирам интересни бели и черни искрящи камъчета от брега на океана. Потапям си и краката във водата. После виждам една табела, на която пише - температура на въздуха 26, а на водата 12 градуса.
Минавам покрай Техническия музей, но не ми се влиза.
Разхождам се по крайбрежието.
Националният аквариум е отворен, но вече трябва да се прибирам.
В далечината се вижда подканяща шатра на буш-бар.
Следобед сме на байкинг с АТВ-та по дюните. Слагаме каските и не мога да не си направя автопортрет.
За разлика от предишния ден съм с очила, при което ми дават отворена отпред каска.
Инструктаж, запалване на АТВ-то и потегляме. А машината е тежка.
Изкачваме се и спускаме по дюните, като трябва да се дава пълна газ за да не спре байкът. Девойката пред мен заорава, при което спирам и аз за да не я блъсна. Идват да ни изкарат от пясъка и продължаваме. Никога не съм карал мотор и трябва да стискам здраво с крака за да не изфръкна от седалката. А дебелите гумени подметки на маратонките ми са нагорещи до запалване (добре че в последния момент се отказах от сандалите)...
При кратка почивка успявам да снимам байковете около мен.
Снимам и заобикалящите ни дюни, зад които се вижда и океанът.
Вятърът е силен и всички сме в прах. На някои им е студено, но на мен ми е добре. Прибирам телефона и продължаваме. Преживяването е велико и общо два часа! На връщане, по равното повърхността е набраздена и подскачането е неописуемо.
Вечерта в хостела има яка вечеря, приготвена от шофьора и приятелката му - издълбан хляб, запълен с пикантна кайма! А аз си мечтая вече за баня вкъщи...
Африка - 26.10.-30.11.09 - Предисловие
Африка - VІІ част (Намибия - Етоша, ферм...
Африка - VІІІ част (Намибия - Шпицкоп)
Африка - VІІ част (Намибия - Етоша, ферм...
Африка - VІІІ част (Намибия - Шпицкоп)
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Искам и аззззззззззз. . . . . . . . . . . . ...
11.01.2010 08:46
11.01.2010 08:46
Искам и аззззззззззз...........................
цитирай
2.
анонимен -
една жена от Африка
11.01.2010 09:52
11.01.2010 09:52
ПРЕКРАСНО ПРЕЖИВЯВАНЕ-ОТНОВО!.........
цитирайБраво. Е. Там не съм ходил, но искам да отида. Искам ощееее
цитирайЕ, остават още 9 постинга...
цитирай
5.
анонимен -
Хубаво място
12.01.2010 15:14
12.01.2010 15:14
Лошо впечатление ми прави обаче това, че улиците им са доста по-чисти от нашите!?
цитирайЕ, за съжаление навсякъде е така...Абе, поне външният вид на градовете им е много по-добър от нашия...
цитирай
7.
анонимен -
Беше ми
12.01.2010 20:21
12.01.2010 20:21
много интересно! Благодаря!
цитирайпрочетох всичко, разгледах снимките...:)
Може би ще трябва да видя и предишните постинги...:)
Чудесни изживявания, мноооого екзотични и различни!
Благодаря за интересния постинг! :)
цитирайМоже би ще трябва да видя и предишните постинги...:)
Чудесни изживявания, мноооого екзотични и различни!
Благодаря за интересния постинг! :)
Следващият е в петък...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене