Едно пътешествие в Африка
                         (5 седмици в Африка) - ХІІ част     28 ден, 22.11.09., нед. - С две таксита пристигаме в нашия лодж, който си е представителен 4-звезден хотел.
Откритата тераса на хотела е до плавателен канал, с излаз  към океана.


Вижда се и новата част на града.


Кейптаун е южноафриканският Лос Анджелис. Той е първият град основан от европейци в африканския юг - 1652 г., поради което често е наричан "градът-майка".
След настаняването в хотела и освежаване, въоръжени с карта тръгваме на пешеходна обиколка из града.




Минаваме покрай Конвенционния център.


Над Кейптаун се извисява Тейбъл маунтин, която е и евентуалната крайна цел на настоящата разходка. Връх Лъвската глава изглежда е в края на улицата.


Целият град е потънал в зеленина.


Административни и жилищни сгради, банки и казина.








Площада с паметник на Бартоломео Диаш - откривателят на нос Добра Надежда и първият европеец, преминал от Атлантическия в Индийския океан.


Вървим по алеята с паметна плоча за събитието.






В далечината се вижда Тейбъл маунтин - 930-метровата икона на Кейптаун.


На път за Антарктида и своята кончина, явно и Робърт Скот е спирал тук.


Когато вървим под сянка до сградите, започват да ни преследват и просяци.


Старата архитектура се вписва идеално в новите сгради.








Минаваме край красива каменна църква, откъдето архиепископ Дезмънд Туту слага началото на борбата срещу апартейда.




Изораната от роби градина през 1652, се е превърнала в Ботаническите градини на града.

Катериците се хранят от ръцете на минувачите, а тая даже си допира и муцунката до ръката ми.


А жените в Кейптаун са красиви!




Паметникът на Сесил Роудс  /Родес/, създателят на държавата Родезия.


Поляните в градината са изпълнени с почиващи хора. Както и с много спящи или пиещи клошари-алкохолици, които псуват полицаите, когато искат да ги разкарат оттам.


Гледайки капитела на тази сграда, си мисля че се касае за Еврейския музей.


Африкански патици в езерото.


Към изхода на градината.




След тоя хотел, улицата към планината постепенно става стръмна.




Пътят ни минава покрай университети, музеи, църкви и мюсюлмански храмове.










По улицата има много красиви вили.




Горе до лифта виждаме опашка от коли, а е и жега и решаваме да се връщаме.
Минаваме покрай шоколадова къща, в която искаме да влезем.




Но на вратата обаче още се клати табелка с надпис, че е затворено. А пред нея е велосипед за разнасяне на шоколади.


Слизаме надолу, надничайки в дворовете на крайуличните къщи. Срещаме и доста двойки - руси хубави момичета с черни.








Навлизаме в африканския квартал, който е изпълнен с красиви пъстроцветни къщи.










Улиците са доста пусти, а и бял човек не се вижда. От местните преобладават просяци и алкохолици. Някои черни младежи са обкичени със златни вериги като американските си събратя и минавайки край нас уж на майтап посягат към девойките. И обстановката става някакси неуютна и тягостна.




Фасадата на англиканската църква, в която се е изявявал Дезмънд Туту.




За съжаление църквата е затворена и само я гледаме отвън.




Паметник на Ян Смутс, бивш министър-председател на Южноафриканската република и привърженик на апартейда.

И пак интересна архитектура...








Дърветата към хотела.


Вече са пристигнали и другите двама члена на групата, с които ще продължим из ЮАР.


Вечерта отиваме на пристанището. То е осеяно с многобройни  в миналото складове, превърнати сега в молове, магазини и заведения.


След вечеря в ресторант с жива музика на пиано, се прибираме уморени в хотела.


Тук на терасата до канала, правим разбор на изминалия ден и план за следващия...

Обожавам такива посещения на красиви и далечни места, където има какво да се види! А ти си чудесен гид! Ах, как ми се иска да отида и там.....:)
Благодаря за чудесната разходка!

Интересно, че една от сградите на снимките - бялата с колоните удивително прилича на сградата на общината в Бургас :)