Постинг
06.12.2009 00:13 -
Африка - І част (ЮАР-Йоханесбург, Замбия-Ливингстън)
Автор: ivo14
Категория: Туризъм
Прочетен: 8533 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 21.01.2010 09:07
Прочетен: 8533 Коментари: 7 Гласове:
5
Последна промяна: 21.01.2010 09:07
Едно пътешествие в Африка
(5 седмици в Африка) - І част
Не може цял един континент да се заснеме. Но...Африка не е континент - Африка е чувство и атмосфера! ivdim
И поради тази причина, аз започвам да си водя нещо като дневник - не за да описвам чувствата си, а да си пропомня кое откъде е.
Както и преди, снимам с телефона си, защото целта ми е да покажа нещата така както ги виждам от място, а не да правя портретни и зумирани снимки, (идея, която започна да се променя към края на пътешествието). Но все пак се надявам да се долавят някакви впечатления!
1ден, 26.10.09., пон. - В 7 часа сутринта тръгваме от София, за да избегнем задръстванията по пътя. Не стига че съм настинал и хремав, което ме притеснява поради световната медийна кампания за свинския грип, а е и мъгливо, по магистралата вали като из ведро и не се вижда нищо пред колата.
След спиране на дъжда и при слънчево време, преди Свиленград, микробус с работници троши полоска и двете му задни колела изхвърчат на метри пред нас и едва избягваме катастрофата. Един от тези над 30-годишни автобуси, които при извършени "редовни годишни технически прегледи", многократно причиняват многобройни човешки жертви всяка година.
Минаваме бързо и благополучно границата, а малко преди Истанбул при силен вятър на магистралата, от камион в обратната посока изхвърча една плоскост, удря предното ни стъкло и го прави на парчета, които се задържат на място. С намалена видимост се добираме до летището в 15 часа и в известна степен се успокояваме, като пожеламе лек обратен път на шофьорите ни.
На летището си купуваме си адаптори за зареждане на мобилните устройства в Африка, които после се оказва че са недостатъчни. Преди полета пием по една бира от по 15 долара, от което ме заболява сърцето и виждам как валутата която нося ще се стопи в близко бъдеще.
В самолета - кашляне и секнене отвсякъде, което би трябвало да доведе до незабавна карантина на целия самолет. Вечерен полет с Emirates - Боинг с над 400 души на борда с по 10 места в редица. Същата авиокомпония се очаква да бъде официалният превозвач за Световното първенство по футбол в ЮАР през 2010 г.
Екрани пред всяко място с многобройни филми, игри, връзки с компютър, музика - идеално за приспиване. Особено след вечеря, полята с малко количество алкохол по избор и завити с одеяло.
2 ден, 27.10.09., вт. - Към 1 часа кацаме в Дубай. Преди това яко друсане и трептене на този чудовищен самолет, като на екраните пред себе си виждаме острите завои и издигания на самолета при кръженето преди кацане - нещо което се усеща значително и със сетивата ни.
Мотаем се няколко часа по аерогарата, при което се чудя къде да заредя телефона си, намирам контакт в една колона и адапторът върши работа засега.
През това време виждам една местна жена с черна носия, излегнала се на една пейка и двама парамедици с ръкавици - единият й взима кръв от пръста, а другият й слага термометър в устата. После тя повръща в жълт плик. След време вече я няма. И това на фона на абсолютно празна и голяма чакалня - свински грип?! Няколко дни след като в Африка се говори, че в България има епидемия, научавам че наистина обявяват такава в момента. Само на едно от многобройните летища виждам някаква видеокамера, над която пише - санитарен контрол, като минаваме пред нея. На практика епидемия от грип има всяка година и с различно наименование, само че този път се казва свинска. Но това явно е от компетенцията на международната политика или икономика...
След 8 часов нощен полет, кацаме в Йоханесбург. Първи поглед към Африка от самолета.
Част от многобройния персонал, който ни обслужваше по време на полета, с хубави и стилни стюардеси.
На летище Йоханесбург.
Посрещане на плувния отбор на Южна Африка.
Първото впечатление от Африка е червената пръст, която се набива в очи из целия континет.
Сладураната-регистраторка на хостела, в който отседнахме.
Зелен двор с басейн и барбекю, подвижна автоматична порта и ограда с електрически ток. Във всичките страни оградите на дворовете са подобни и където не са с ток, са с телени мрежи, или зазидани строшени бутилки. Само че тук са такива заради хората, а другаде предимно заради животните.
Другото което прави впечатление са мивките с два крана - за топла и студена вода, по английски обичай. Обратното пътно движение също ни обърква навсякъде, особено при пресичане на улиците.
С кола и местен шоьор тръгваме на обиколка из черния Йоханесбург. Разбираме, че не смее да ни закара в новата му част, затова разглеждаме само Совето. Като гордостта на водача ни са построените нови къщи там.
Навсякъде в Африка учениците са с униформи.
В останалите гета на Совето бял човек не може да влезе сам, но с местен жител и при определено заплащане, може да разгледа и дори да прави снимки. Но поради умората от пътя се отказваме от това удоволствие.
Къщата на Уини Мандела, бившата съпруга на Нелсън Мандела.
Зад тази красива къща - вдясно се вижда обграден с високи решетки домът на Дезмънд Туту, първия африкански епископ и борец срещу апартейда, носител на Нобелова награда.
Както и с ограда с електричество.
Къщата на Нелсън Мандела - бивш първи черен президент на ЮАР, чиято заслуга е страната, каквато е в момента и каквато ще стане.
Усилени ремонти на тротоара, както и преди три години.
Семейният ресторант на семейство Мандела.
Въпреки ремонтите, има и красиви гледки.
Музеят на апартейда. Вътре - богата колекция от снимки за живота на белите и черните, както и история на борбата против апартейда. Туристическа дестинация, обаче снимането е забранено.
Църквата в Совето.
Черната Мадона.
Дупки от куршуми в стъклото.
Картинната експозиция в църквата с многобройни надписи от фенове на Мандела.
А навън животът продължава! Местен пазар с автентични африкански изделия.
3 ден, 28.10.09., ср. - Пак на летище Йоханесбург.
Преди полета разглеждане на бутиков магазин за африкански сувенири.
Полет до Замбия - Ливингстън. По време на полета скърцане и много голямо пропадане на самолета поради турбуленция.
При кацането, за първи път усещам истинския вкус на Африка. Самолетът се приземява в средата на летището, наоколо храсталаци в равна месност - буш, вървим пеш в жегата към сградата за паспортна проверка... Сякаш се намирам във филм за Африка. Самотно гущерче ме посреща пред вратата. В тоалетната - кутии с безплатни презервативи поради СПИНа, както и навсякъде в страните на Африка.
В миналото Северна Родезия, държавата е преименувана на река Замбези.
Настаняване в хостела.
Покритият вътрешен двор за почивка.
Разходка из Ливингстън. Ремонт на главните пътища, както и навсякъде, където после отиваме. Много работници, но работа не се вижда да се върши. Топло, прашно и неуютно.
Пазарът покрай главната улица.
Разцъфнали акациеви дървета, каквито се срещат навсякъде.
Типично африканско маршрутно такси.
Музеят и паметникът на Ливингстън - един от най-великите изследователи на южна Африка.
Бюстът на Емил Холуб - изследовател на река Замбези и откривател на водопадите Виктория.
Първи залез в Африка.
След кратка почивка, посещение на кръчма в града. Както и навсякъде в Африка, в заведенията не се пуши, което прави африканците по-европейци и от нас.
(5 седмици в Африка) - І част
Не може цял един континент да се заснеме. Но...Африка не е континент - Африка е чувство и атмосфера! ivdim
И поради тази причина, аз започвам да си водя нещо като дневник - не за да описвам чувствата си, а да си пропомня кое откъде е.
Както и преди, снимам с телефона си, защото целта ми е да покажа нещата така както ги виждам от място, а не да правя портретни и зумирани снимки, (идея, която започна да се променя към края на пътешествието). Но все пак се надявам да се долавят някакви впечатления!
1ден, 26.10.09., пон. - В 7 часа сутринта тръгваме от София, за да избегнем задръстванията по пътя. Не стига че съм настинал и хремав, което ме притеснява поради световната медийна кампания за свинския грип, а е и мъгливо, по магистралата вали като из ведро и не се вижда нищо пред колата.
След спиране на дъжда и при слънчево време, преди Свиленград, микробус с работници троши полоска и двете му задни колела изхвърчат на метри пред нас и едва избягваме катастрофата. Един от тези над 30-годишни автобуси, които при извършени "редовни годишни технически прегледи", многократно причиняват многобройни човешки жертви всяка година.
Минаваме бързо и благополучно границата, а малко преди Истанбул при силен вятър на магистралата, от камион в обратната посока изхвърча една плоскост, удря предното ни стъкло и го прави на парчета, които се задържат на място. С намалена видимост се добираме до летището в 15 часа и в известна степен се успокояваме, като пожеламе лек обратен път на шофьорите ни.
На летището си купуваме си адаптори за зареждане на мобилните устройства в Африка, които после се оказва че са недостатъчни. Преди полета пием по една бира от по 15 долара, от което ме заболява сърцето и виждам как валутата която нося ще се стопи в близко бъдеще.
В самолета - кашляне и секнене отвсякъде, което би трябвало да доведе до незабавна карантина на целия самолет. Вечерен полет с Emirates - Боинг с над 400 души на борда с по 10 места в редица. Същата авиокомпония се очаква да бъде официалният превозвач за Световното първенство по футбол в ЮАР през 2010 г.
Екрани пред всяко място с многобройни филми, игри, връзки с компютър, музика - идеално за приспиване. Особено след вечеря, полята с малко количество алкохол по избор и завити с одеяло.
2 ден, 27.10.09., вт. - Към 1 часа кацаме в Дубай. Преди това яко друсане и трептене на този чудовищен самолет, като на екраните пред себе си виждаме острите завои и издигания на самолета при кръженето преди кацане - нещо което се усеща значително и със сетивата ни.
Мотаем се няколко часа по аерогарата, при което се чудя къде да заредя телефона си, намирам контакт в една колона и адапторът върши работа засега.
През това време виждам една местна жена с черна носия, излегнала се на една пейка и двама парамедици с ръкавици - единият й взима кръв от пръста, а другият й слага термометър в устата. После тя повръща в жълт плик. След време вече я няма. И това на фона на абсолютно празна и голяма чакалня - свински грип?! Няколко дни след като в Африка се говори, че в България има епидемия, научавам че наистина обявяват такава в момента. Само на едно от многобройните летища виждам някаква видеокамера, над която пише - санитарен контрол, като минаваме пред нея. На практика епидемия от грип има всяка година и с различно наименование, само че този път се казва свинска. Но това явно е от компетенцията на международната политика или икономика...
След 8 часов нощен полет, кацаме в Йоханесбург. Първи поглед към Африка от самолета.
Част от многобройния персонал, който ни обслужваше по време на полета, с хубави и стилни стюардеси.
На летище Йоханесбург.
Посрещане на плувния отбор на Южна Африка.
Първото впечатление от Африка е червената пръст, която се набива в очи из целия континет.
Сладураната-регистраторка на хостела, в който отседнахме.
Зелен двор с басейн и барбекю, подвижна автоматична порта и ограда с електрически ток. Във всичките страни оградите на дворовете са подобни и където не са с ток, са с телени мрежи, или зазидани строшени бутилки. Само че тук са такива заради хората, а другаде предимно заради животните.
Другото което прави впечатление са мивките с два крана - за топла и студена вода, по английски обичай. Обратното пътно движение също ни обърква навсякъде, особено при пресичане на улиците.
С кола и местен шоьор тръгваме на обиколка из черния Йоханесбург. Разбираме, че не смее да ни закара в новата му част, затова разглеждаме само Совето. Като гордостта на водача ни са построените нови къщи там.
Навсякъде в Африка учениците са с униформи.
В останалите гета на Совето бял човек не може да влезе сам, но с местен жител и при определено заплащане, може да разгледа и дори да прави снимки. Но поради умората от пътя се отказваме от това удоволствие.
Къщата на Уини Мандела, бившата съпруга на Нелсън Мандела.
Зад тази красива къща - вдясно се вижда обграден с високи решетки домът на Дезмънд Туту, първия африкански епископ и борец срещу апартейда, носител на Нобелова награда.
Както и с ограда с електричество.
Къщата на Нелсън Мандела - бивш първи черен президент на ЮАР, чиято заслуга е страната, каквато е в момента и каквато ще стане.
Усилени ремонти на тротоара, както и преди три години.
Семейният ресторант на семейство Мандела.
Въпреки ремонтите, има и красиви гледки.
Музеят на апартейда. Вътре - богата колекция от снимки за живота на белите и черните, както и история на борбата против апартейда. Туристическа дестинация, обаче снимането е забранено.
Църквата в Совето.
Черната Мадона.
Дупки от куршуми в стъклото.
Картинната експозиция в църквата с многобройни надписи от фенове на Мандела.
А навън животът продължава! Местен пазар с автентични африкански изделия.
3 ден, 28.10.09., ср. - Пак на летище Йоханесбург.
Преди полета разглеждане на бутиков магазин за африкански сувенири.
Полет до Замбия - Ливингстън. По време на полета скърцане и много голямо пропадане на самолета поради турбуленция.
При кацането, за първи път усещам истинския вкус на Африка. Самолетът се приземява в средата на летището, наоколо храсталаци в равна месност - буш, вървим пеш в жегата към сградата за паспортна проверка... Сякаш се намирам във филм за Африка. Самотно гущерче ме посреща пред вратата. В тоалетната - кутии с безплатни презервативи поради СПИНа, както и навсякъде в страните на Африка.
В миналото Северна Родезия, държавата е преименувана на река Замбези.
Настаняване в хостела.
Покритият вътрешен двор за почивка.
Разходка из Ливингстън. Ремонт на главните пътища, както и навсякъде, където после отиваме. Много работници, но работа не се вижда да се върши. Топло, прашно и неуютно.
Пазарът покрай главната улица.
Разцъфнали акациеви дървета, каквито се срещат навсякъде.
Типично африканско маршрутно такси.
Музеят и паметникът на Ливингстън - един от най-великите изследователи на южна Африка.
Бюстът на Емил Холуб - изследовател на река Замбези и откривател на водопадите Виктория.
Първи залез в Африка.
След кратка почивка, посещение на кръчма в града. Както и навсякъде в Африка, в заведенията не се пуши, което прави африканците по-европейци и от нас.
Африка - ХІІІ част (ЮАР - Кейптаун, с ав...
Африка - ХІV част (ЮАР - Кейптаун, нос Д...
Африка - ХV част (ЮАР - Цицикама, Найзна...
Африка - ХІV част (ЮАР - Кейптаун, нос Д...
Африка - ХV част (ЮАР - Цицикама, Найзна...
Следващ постинг
Предишен постинг
Благодаря за разходката!
цитирайче ме върна към прекрасни спомени от Южна Африка :) Чудесно пътешествие, ще чакам и 2ра част.
цитирай
3.
анонимен -
една жена от Африка
09.12.2009 10:31
09.12.2009 10:31
Чудесно сте се справили!Продължавайте......най-после нещо приятно и релаксиращо в този сайт:) Приемете личните ми поздравления.
цитирайоще повече, че аз самата така и не стигнах дотам да опиша Совето или да пусна снимки..някои ги имам и аз, като Черната Мадона, хехехехее...Хубава е Африка, ееех...само да не беше толкова използвана от западняците и толкова раздирана от местни войни и растистки дразги...:(
http://venercheto.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/01/28/sled-15-godini-ili-iohanesburg-ii.283043
Ауууу, направо ти завидях за приключението, ама от все сърце!
А снимката на цъфналата акация е просто страхотна.
всички са хубави, но тази - особено хубава за мен.
цитирайА снимката на цъфналата акация е просто страхотна.
всички са хубави, но тази - особено хубава за мен.
да се разходя с теб в тази непозната за мен страна! И само да попитам като спомена разцъфнала акация - Там има ли есен?
цитирайМисля, че се води пролет в момента там. А лятото се пада някъде февруари.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене