Едно пътешествие в Африка
                         (5 седмици в Африка) - ХІ част
    25 ден, 19.11.09., четв. - След преминаване на границата спираме в Спрингбок, наречен на името на едноименната антилопа. Но освен името, в него няма нищо хубаво. В една банка ни обменят валута цели 45 мин! Другите забелязват, че вече хората не са така дружелюбни както в предишните страни, а на мен ми правят впечатление техните монголоидни черти, които в случая не се вписват добре в расата им.
   Пътуваме на юг и пустинята постепенно отстъпва...


Освен корейските и японски пикапи, вече се срещат и нови немски коли - опели и мерцедеси.
   Спираме за последен кемп в Цитрусдал. Всичко е зелено, а гледката към долината е красива.




След дългото пътуване в пустинята, тук измиват камиона и всички прибори и принадлежности от него. Някои чистят, а други се правят че помагат и дават акъл. След това баня, която е обща и вечеря. В барчето се разливат бири, уискита и вино. Аз си пия кротко бира и гледам телевизия, поради което и не ставам свидетел на по-късните изпълнения. И това е последната ни нощ на палатки...    26 ден, 20.11.09., пет. - По пътя - ниви, бали със сено, всичко се напоява и е зелено. Рай!.. Пристигаме в Стеленбош, който е най-известният винопроизводителен район в Южна Африка с над 106 общественодостъпни винарски изби. Заселен през ХVІІ в. от хугеноти, търсещи спасение от преследването им в Европа, градът е съхранил не само архитектурния стил на първите френски заселници, но и техните традиции в отглеждането на лозя. Стеленбош се намира в подножието на планината Кабо и разполага с широк спектър от леки, песъчливи почви върху които има лозя главно за производство на вино.
   В хостела стаите са тесни с по 6 легла на два етажа, но за сметка на това баните са няколко. Верандата е малка и покрита с боядисано фибростъкло, а под нея са разположени няколко кожени дивана и билярдна маса.

  И тук няколко местни жени се мотат по цял ден и се правят че работят. Работа, която една българска чистачка би извършила за ден и после би си почивала цял месец. А диваните са прашни и никога не видели парцал...
От скука, започваме да играем и карти. Пием последната останала водка, а играта преминава в домашен белот и става весело.
За вечеря тоя път има всякакви вкусотии - различни салати и много и разнообразни мезета. Правим кратка разходка из града, който впечатлява с атмосферата и духа си. Като се прибираме, някои играят билярд и пият, което продължава до късно през нощта.
    27 ден, 21.11.09., съб. - Към обяд, с два микробуса отиваме на винен тур.


Навсякъде по пътя лозя и зеленина. Пристигаме в двора на първата винарна.




По оградата се виждат наредени бъчви.


Рус младеж ни развежда из залите за приготвяне на вино и изнася лекция за вината и историята на района.
Големи метални варели.


Малки дървени бъчви.


Сядаме за дегустация до едно шадраванче.

Тук на масите ни очакват празни винени чаши, в които ни сипват вино за дегустация и кана с чиста вода за изплакване на чашите от различните вина.
Демонстрация за отваряне на шампанско със сабя, при което се реже гърлото на бутилката.




Показват ни как се прави дегустация. Сипва се малко вино, гледа се цвета на чашата върху бял лист зад нея, разклаща се и се подушва аромата, отпива се малко и се задържа, после се изпива. Опитваме около 5-6 вида червени и бели вина - шираз, каберне-совиньон и др., от които ми харесват само 1-2. Чувствам се леко разочарован, но си изпивам всичко.
Пред следващата винарна се натъкваме на хамелион, слял се с растителността.




Кратък тур около бъчвите и спираме до висока маса с празни чаши и листа с имена на вината.


Взимаме си по една чаша и започва разходка между многобройните бар-плотове за дегустиране. Поръчваме си от менюто някакъв вид вино, сипват го в чашите, изпиваме, изплакваме чашата на мивката и пак. После на друг плот процедурата се повтаря, връщане към първия или към трети плот...


След няколко обиколки и при празна чаша, в дъното на залата откривам че се провежда дегустация на сирена. В 11 чинии са сложени малки хапки най-различни видове сиренца. Минавам покрай чиниите и опитвам всичките. Те просто се топят в устата, затова се връщам да ми напълнят чашата и ги опитвам пак.


А сиренцата са ммм... - направо прелест, божествени и ме карат да се чувствам неизмерно щастлив! Както вече са и всички около мен... На една витрина виждам и тенекия с килограм българско сирене и макар, че не се дегустира ме кара да изпитам известна гордост! Правя още един-два тура между вината и сирената и сит и доволен излизам навън.
Завеждат ни на обяд. Поръчвам си някакво местно ястие с месо и пак вино. Преял и препил, си мисля че не мога повече...
Затова при посещението в третата винарна, не дегустирам нищо а само снимам заобикалящите ни хълмове с лозни масиви.






Двора на винарната, от който се вижда цялата околност. Жега е и е вече 16 часа!


При последната винарна, добре поне че има дебела сянка.




Тук вече отпивам по една глътка от всяка чаша...
 
А другите продължават дегустацията...

На връщане към хостела, вече не се знае кой с коя кола е дошъл и кога се е качил в друга. А от уредбата се разнася силна музика!
    Вечерта, останалите трезви правим разходка из града. Къща от 1830 год.


Уличките по вечерно време са много приятни.






В 21 ч. - последна вечеря с групата в Тайландски ресторант.


Хапвам оризови спагети с две бири, а други остават на вино. Към полунощ се прибираме в хостела. Една, две бири преди лягане. А някои продължават в други заведения и барове до ранни зори...
    28 ден, 22.11.09., нед. - В 8ч. всички още спят. Отиваме в града да пием кафе, но нищо не е отворено. На светло, разглеждам една от многобройните бронзови фигури по улиците на Стеленбош.

Посешаваме сутрешна наделна литургия в Англиканска църква.


Църквата е препълнена. Всички са черни, а пасторът е бял. В словото си отдава почит на мъртвите, благославя живите, говори за корупцията и учението. Времето напредва и се измъкваме. Намираме едно уютно и красиво ресторантче, където младата руса собственичка ни сервира капучино.
    Като се прибираме, почти всички вече са се събудили и в 10.30 потегляме. По обяд стигаме до хостела в Кейптаун, в който отсядат англичаните. Оставям си палатката и шалтето в буса...


    Следва сърцераздирателно сбогуване с прегръдки и целувки с всеки поотделно, от което дори и на мен ми се насълзяват очите...Така общото пътуване завършва, но нашето пътешествие в ЮАР продължава!..

И давам воля на въображението си. Повтарям имена , търся детайлите по снимките / хамелеона :) /
И малко, ама много малко ти завиждам за това невероятно пътешествие.
Дано да си водил подробни записки, защото си заслужава да се види и прочете от много хора...

Снимките са за всички! За мен си остава чувството, но дано да се усеща поне малко...

Много хубаво описание, снимките също. http://www.trivago.bg/