Постинг
15.01.2010 08:52 -
Африка - Х част (Намибия - пустинята Намиб, Фиш Ривър Каньон)
Автор: ivo14
Категория: Туризъм
Прочетен: 5544 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2010 09:26
Прочетен: 5544 Коментари: 3 Гласове:
6
Последна промяна: 19.05.2010 09:26
Едно пътешествие в Африка
(5 седмици в Африка) - Х част 22 ден, 16.11.09., пон. - В 12 ч. напускаме Свакопмунд и поемаме на дълъг и тежък път през пустинята Намиб. Шосето минава покрай океана.
Студеният силен вятър иска да ни издуха от буса. На задната седалка съм и друсането е яко - като при байкинга. Пресичаме Тропикът на Козирога, или Южният тропик. Географските ширини на юг от него се намират в умерения климатичен пояс. Искам да снимам, но телефонът ми е изгаснал...
Някои слизат при табелата. - (снапшот от камерата ми).
После, по време на друга почивка, пропускам приказни места за снимане. Мисля си, че телефонът ми е повреден и съм отчаян... В буса обаче, с помощтта на соларното успявам да си заредя малко батерията.
Следобед пристигаме на бушкемп. Бусът излиза от пътя и затъва в пясъците. С копане под гумите и бутане, успяваме да го изкараме от затъването. Все пак успявам да направя едно фото тук.
Отново по шосето и намираме твърда почва за кемпиране. Жега е и за първи път ни налитат мухи вместо комари. Опитвам се да заредя телефона със соларното, а през това време едно бръмбарче ме обикаля и около половин час ми прави компания.
После батерията ми стига само за три снимки на буша преди залез и изгасва окончателно.
Вечерята е отврат - слепени, но сурови спагети. За сметка на това сосът е добър. След това едва си намирам палатката в тъмнината.
23 ден, 17.11.09., вт. - В 5 ч. тръгваме. И пак студ и вятър през пустинята. Въпреки че съм се свил, не мога даже и да задрема. Тогава наблюдавам един от най-красивите изгреви през живота си. Снимам само с камера, затова следните снимки са с любезното разрешение на Н.П.
Наближаваме високи дюни, които ги има във всеки фотоалбум за Африка.
Спираме за почивка. Докато се приготвя закуската, всички катерят дюните, но не мога да направя снимки и затова не виждам смисъл да се мъча и аз. Снимам с камерата отдолу, как вятърът носи пясъка по повърхността на дюните и събирам малко сухи клонки.
След закуска и горещо кафе, все пак решавам че мога да продължа пътуването и без да снимам.
Следобед пристигаме за къмпуване на Фиш ривър, която е приток на Оранжевата река. Отначало сме на една гола площадка, на която почвата е като цимент. Затова слизаме в коритото на реката близо до моста, което е напълно сухо. Колчетата на палатката влизат лесно в земята и не могат даже да се задържат. В това време един камион товари пясък край нас и всички сме в прах. Пием червено вино пред палатките, завалява леко дъжд и излиза силен вятър. Палатките започват да се движат, а моята я затискам отстрани с няколко камъка - и устоява на бурята.
24 ден, 18.11.09., ср. - Тръгваме в 5 ч. и пак студ и друсане по пътя. На разсъмване пристигаме при Фиш Ривър Каньон, който е вторият по големина каньон в света след Гранд Каньон в САЩ.
И каньонът е наистина величествен!...
На много места има издадени каменни блокове към пропастта и си мисля - може ли е човек да седне на тях?! Да, отговарям си, но най-вероятно ще е за последно...
След закуска, пак друсане по пътя през студ и жега. По обяд пристигаме в последния кемп в Намибия, разположен на Оранжевата река. Тя е една от най-големите реки в Южна Африка и е граница между Намибия и ЮАР.
Тук най-накрая успявам да се заредя телефона! Изпирам си дрехите, които изсъхват бързо за разлика от Свакопмунд. Гореща баня и релакс с бира... Дворът е покрит със зелена морава, а отдолу се вижда реката. Почти всички от пътуващите, през свободното време си водят дневници.
Тъкмо да се изкефим напълно, когато се оказва че от коритото на реката, под нас вадят пясък за строежи. И пак облаци прах и шум... Но за сметка на това банята е на разположение!
Преди стъмване правя снимка към реката.
Вечерта даваме последно дежурство. Първо смятаме да приготвим пълнени чушки, но в супера са прекалено големи и затова правим гювеч. Тоя път чесънът е по-малко и въпреки че пием вино по време на готвенето, англичаните не могат да се образоват пак от нас. Сколасваме и с времето. Гювечът няма никакъв вид, но е лют и вкусен, така че този път и аз съм доволен! И после пак поздравления и прегръдки за благодарност, което в случая ни и трогва...
(5 седмици в Африка) - Х част 22 ден, 16.11.09., пон. - В 12 ч. напускаме Свакопмунд и поемаме на дълъг и тежък път през пустинята Намиб. Шосето минава покрай океана.
Студеният силен вятър иска да ни издуха от буса. На задната седалка съм и друсането е яко - като при байкинга. Пресичаме Тропикът на Козирога, или Южният тропик. Географските ширини на юг от него се намират в умерения климатичен пояс. Искам да снимам, но телефонът ми е изгаснал...
Някои слизат при табелата. - (снапшот от камерата ми).
После, по време на друга почивка, пропускам приказни места за снимане. Мисля си, че телефонът ми е повреден и съм отчаян... В буса обаче, с помощтта на соларното успявам да си заредя малко батерията.
Следобед пристигаме на бушкемп. Бусът излиза от пътя и затъва в пясъците. С копане под гумите и бутане, успяваме да го изкараме от затъването. Все пак успявам да направя едно фото тук.
Отново по шосето и намираме твърда почва за кемпиране. Жега е и за първи път ни налитат мухи вместо комари. Опитвам се да заредя телефона със соларното, а през това време едно бръмбарче ме обикаля и около половин час ми прави компания.
После батерията ми стига само за три снимки на буша преди залез и изгасва окончателно.
Вечерята е отврат - слепени, но сурови спагети. За сметка на това сосът е добър. След това едва си намирам палатката в тъмнината.
23 ден, 17.11.09., вт. - В 5 ч. тръгваме. И пак студ и вятър през пустинята. Въпреки че съм се свил, не мога даже и да задрема. Тогава наблюдавам един от най-красивите изгреви през живота си. Снимам само с камера, затова следните снимки са с любезното разрешение на Н.П.
Наближаваме високи дюни, които ги има във всеки фотоалбум за Африка.
Спираме за почивка. Докато се приготвя закуската, всички катерят дюните, но не мога да направя снимки и затова не виждам смисъл да се мъча и аз. Снимам с камерата отдолу, как вятърът носи пясъка по повърхността на дюните и събирам малко сухи клонки.
След закуска и горещо кафе, все пак решавам че мога да продължа пътуването и без да снимам.
Следобед пристигаме за къмпуване на Фиш ривър, която е приток на Оранжевата река. Отначало сме на една гола площадка, на която почвата е като цимент. Затова слизаме в коритото на реката близо до моста, което е напълно сухо. Колчетата на палатката влизат лесно в земята и не могат даже да се задържат. В това време един камион товари пясък край нас и всички сме в прах. Пием червено вино пред палатките, завалява леко дъжд и излиза силен вятър. Палатките започват да се движат, а моята я затискам отстрани с няколко камъка - и устоява на бурята.
24 ден, 18.11.09., ср. - Тръгваме в 5 ч. и пак студ и друсане по пътя. На разсъмване пристигаме при Фиш Ривър Каньон, който е вторият по големина каньон в света след Гранд Каньон в САЩ.
И каньонът е наистина величествен!...
На много места има издадени каменни блокове към пропастта и си мисля - може ли е човек да седне на тях?! Да, отговарям си, но най-вероятно ще е за последно...
След закуска, пак друсане по пътя през студ и жега. По обяд пристигаме в последния кемп в Намибия, разположен на Оранжевата река. Тя е една от най-големите реки в Южна Африка и е граница между Намибия и ЮАР.
Тук най-накрая успявам да се заредя телефона! Изпирам си дрехите, които изсъхват бързо за разлика от Свакопмунд. Гореща баня и релакс с бира... Дворът е покрит със зелена морава, а отдолу се вижда реката. Почти всички от пътуващите, през свободното време си водят дневници.
Тъкмо да се изкефим напълно, когато се оказва че от коритото на реката, под нас вадят пясък за строежи. И пак облаци прах и шум... Но за сметка на това банята е на разположение!
Преди стъмване правя снимка към реката.
Вечерта даваме последно дежурство. Първо смятаме да приготвим пълнени чушки, но в супера са прекалено големи и затова правим гювеч. Тоя път чесънът е по-малко и въпреки че пием вино по време на готвенето, англичаните не могат да се образоват пак от нас. Сколасваме и с времето. Гювечът няма никакъв вид, но е лют и вкусен, така че този път и аз съм доволен! И после пак поздравления и прегръдки за благодарност, което в случая ни и трогва...
Африка - 26.10.-30.11.09 - Предисловие
Африка - VІІ част (Намибия - Етоша, ферм...
Африка - VІІІ част (Намибия - Шпицкоп)
Африка - VІІ част (Намибия - Етоша, ферм...
Африка - VІІІ част (Намибия - Шпицкоп)
Какво крият русофобите: националният пре...
Номерът с т.н. "просрочие" на ...
Анти-утопията Facebook
Номерът с т.н. "просрочие" на ...
Анти-утопията Facebook
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Всичките ти постинги за Африка са
15.01.2010 09:19
15.01.2010 09:19
прекрасни, но може би този / за сега / е с най - красивите снимки - изгреви, залези, пустинята ...............
Нямам думи ................
цитирайНямам думи ................
Благодаря ти за тази уникална красота!
цитирай
3.
анонимен -
много якооооо!
20.11.2010 12:10
20.11.2010 12:10
супер снимки и прекрасна история :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене