Едно пътешествие в Африка
                      (5 седмици в Африка) - ХVІІІ част    35 ден, 29.11.09., нед. - Последният ден сутринта пак има гъста мъгла. Сбогуваме се с хазяите и поемаме към Свазиленд, която е една от най-малките държави в Африка.
   Пътуваме из земите на зулусите.


Спираме в Исандлуана.






Тук на 22 януари 1879 г. се е състояло първото голямо сражение от Англо-зулуската война. Многобройните зулуси избиват около 1300 от британците, включително всички от огневата линия. Битката е непосредствено последвана от сражение при Роркс Дрифт, спечелено от британците. - /Където вече бяхме/.
Църквата и историческият хълм зад нея.




Влизаме в музея. Но мен повече ме влече към тоалетната в далечината... И студената кола след това.




Стигаме до мястото на битката, но се оказва че сме били гратис в музея и се връщаме за билети.


Тук, където са били разположени британските войници, има  много  могили от бели камъни и паметници с имената на загиналите.








Спираме до местни магазини.




По пътя вали проливен дъжд с гръмотевици.




    Към 17 ч. стигаме границата на Свазиленд. Дъждът преминава в буря с град и едва смогваме да излезем от колата, газейки реките около нея. Отиваме за паспортна проверка, а около нас стотици чернокожи слизат от бусове и ни пререждат. Добре поне че има и хубави девойки, с които човек си изплаква окото...
Поради гръмотевиците, токът е спрял и е тъмно. Компютрите не работят и дълго обясняваме че не е необходимо да имаме виза. Което подкрепяме и със съответно писмо. Най-накрая ни пускат, чакаме извесно време да намалее дъждът, но се принуждаваме пак да плуваме до колата.
Точно след границата виждаме една кола, която се е завряла под камион, а местен носи на ръце девойка. Под козирката на автобусна спирка са се събрали десетки и гледат. Но ние нищо не можем да направим... А и страната е на едно от първите места в света по СПИН.
   Свазиленд е кралство, чието име произлиза от племето свази от групата банту. От 1986 г. крал е Мсвати III, който  управлява заедно с майка си Индовузаки (Голямата слоница), която пък е духовен водач. Още от границата, навсякъде има окачени техни снимки. Много интересни историйки срещнах в нета за страната, но на практика тя се оказва наистина една зелена и добре поддържана приказка - прекрасно място за живеене!
А в тъмното виждаме че бялата осова линия  по магистралата е светеща... Към 19 ч. пристигаме в лодж, който е заобиколен от легендарната планина Гърдите на Шеба, обезсмъртена от Х. Хагард в "Рудниците на цар Соломон". Лоджът е с 38  луксозни вили с тераси на дървени подпори. Вечерята е в голям открит ресторант, от който се вижда долината.


Поръчваме си по малка бутилка червено вино, но сервитьорката ни носи бяло. При опит за коригиране на поръчката, тя се разтреперва и отива да пита управителя. А той прилича в носията си на човека от снимките от границата и си мисля дали пък кралят не е дошъл на посещение...
След вечеря и баня, сядаме на терасата в къщичката и продължаваме с 5-литрова кутия червено вино, замезваме с билтонг, а накрая и с ябълки. И така от дума на дума, последната вечер в Африка си лягам към 2 ч...
    36 ден, 30.11.09., пон. - Сутринта отлепям към 8 ч. и виждам на масата на балкона една маймунка, която яде ябълка. Идва и майка с малкото си и след кратка разходка, скачат от балкона. В последния момент се сещам да снимам с видеокамерата...
- Снапшотове от камерата:
















Тогава излизам на терасата, но не ги виждам долу. И единствено ми остава да снимам пейзажа.
Легендарният Execution Rock...


А, до нас пък има и басейн...


Фикусово дърво и част от вилите...


Алое и друга растителност...




И изведнъж, точно на последния ден в Африка преди отпътуването, ме хваща рядкото. Сигурно е от виното, но следващите два часа посещавам многократно банята. После удрям два Имодиума и се зациментирам до България.
Тук оставям пробитите от тръни и камъни сандали и чехли, както и спалния чувал и в 10.20 ч. тръгваме към столицата на Свазиленд.


От тия подредени като гаражи магазинчета, си купуваме и сувенири. Валутата ни свършва и отиваме да обменим в едно бюро, но след дълго чакане разбираме, че чиновникът който трябва да извърши обмяната е излязъл някъде.


Снимки към планината и върха.




След час навлизаме в столицата Мбабане.




И макар че в нета пише, че страната е бедна, по нищо не личи да е така. Пътищата са по-уредени даже от тези в ЮАР, а сградите са красиви и модерни.


Градското консулство.




Местните жени си носят децата на гърба.


Отиваме до най-близката банка.


Докато чакам пред входа, се опитвам да снимам кръшните местни девойки.


Жените и момичетата в страната се славят с освободеното си поведение и въпреки кралските рестрикции към тях -  да не ходят с панталони и с поли над коляното, виждам интересни и хубави жени. Но не мога да завра телефона си в тях, а има и доста полицаи. Затова снимам както се случи, т.е. не това което искам...








Спираме на бензиностанцията за последно зареждане на колата.


Тук се помещават и магазини за различни марки коли.


Отсреща вниманието ми привличат красиви китайски сгради. Като се приближавам, виждам надпис, че това е Китайско-Тайванско посолство.


Отиваме в прочутата стъкларска фабрика.


Входът към работилницата и магазините.


В двора се разхождат пауни...






Стъклените фигурки на животни са хубави и скъпи, но тежки.


В околните магазинчета се продават и най-различни местни артикули - фланелки и сувенири, свещи, панери и подложки за сервиране...
   Напускаме Свазиленд без проблеми, въпреки опасенията ни че компютрите сега работят.
Яка кака - последен спомен от граничния пункт.


Пътуваме към Йоханесбург, а отстрани непрекъснато изникват сред зеленината малки езерца...




Солни, или каменни кариери?!...




При един град, въпреки упътванията от местни жители и шофьори, тотално се объркваме и обикаляме няколко пъти по магистралите около него... Внезапно, вляво от пътя спира руса африканерка, която после дълго време кара пред нас и пак ни упътва за Йоханесбург... Благодарности!
Заоблачава се...




Завалява дъжд...


А в далечината е слънчево...


Но не и при нас...


Карането през буря и гръмотевици си е страшно. Но в далечината виждаме, че небето се прояснява... Най-накрая след 10 часа път, навлизаме в Йоханесбург, а вляво от нас наблюдаваме през облаците последния африкански залез.


На летището, две Снежанки - бяла и черна продават подаръци.


А с багажа успяваме да опаковаме и истинско зулуско копие. До полета в 22 ч., обикалям за последни сувенири, намирам и стаята за пушене...
    37 ден, 01.12.09., вт. - В 6 ч. сутринта, под нас се показва Арабският полуостров.


    След 8 часов полет сме в Дубай. През витражите на летището се виждат новите сгради, но не е удобно за снимане. Тук са и извънземните японци с маски, които ги срещаме по всички летища. Но това не пречи на един от тях, да се изхрачи най-безцеремонно в кошчето до нас... Има и много хубави рускинки с къси поли и високи бутуши, които също се качват в самолета.
   Още 5 часа полет и кацаме в Истанбул. Разделяме се със семейната двойка и с метрото отиваме на автогарата. Времето е неочаквано топло и приятно. Следващият автобус за България е в 20.30, поради което прекарваме 4 часа във висене и пиене на "чайчета" в близките кафета.
   Клозетите, въпреки оставените пластмасови кани за подмиване, миришат ужасно. Около автобусите обикалят просяци, подобно на нашите мургави сънародници. Мила, родна картинка...     В автобуса се оказва че има екрани пред всяко място, както и Wi-Fi. На турската граница, от безмитния магазин се взимам стек Davidoff за 25 долара?!... Предната седалка ме притиска и не мога да се отпусна и да заспя, а само дрема. А другите пътниците са си легнали удобно на цели седалки и не слизат всички в Хасково, както предполагах.
    38 ден, 02.12.09., ср. - В 6 ч. пристигаме на автогарата в София и с нормално такси за 9 лв. плюс 1 лв. бакшиш, се завръщам у дома!...
                                             
                                     Послепис
    Докато бях в Африка в жега и студ, си мислех че съм избягал от зимата със сняг и преспи в България, а се оказа хубаво и топло време...
    Батерията на телефона ми се беше издула още преди заминаването, но не й бях обърнал внимание. Затова се изтощаваше бързо и към края не можех да правя снимки дори при зареден телефон, понеже се е зареждала светкавицата.
   При опит да прехвърля първата касета от видеокамерата на компютъра, имаше само звук и не се виждаше нищо. Единствено при бързо превъртане пробягваха някакви кадри. Явно ролката на касетата е била дефектна и не можеше да възпроизвежда видеото. А втората си беше о.к. Във фотостудиото, откъдето бях купил касетите Panasonic, ми взеха 16 лв. за да изкарат филма на диск, което щях да направя и сам ако беше качествена. А в едната част на екрана се виждат непрекъснато и празни пиксели... Но и без това последните години все по-рядко използвам камера.
   Понякога се ядосвах, че не съм с фотоапат да зумирам и правя портретни снимки. Но като гледам резултатите, съм доволен защото съм запечатал събитията така, както съм ги видял в момента. Пуснах и някои некачествени снимки за пълнота на описанието. А други спестих, поради някаква причина. Рядко снимах по време на веселбите, но когато човек е уморен и си почива изобщо не му е до снимки...    Сега, пет седмици след завръщането си от Африка - колкото и време бях там, завършвам пътеписа... Пишейки тук, се откъсвах от мрачната действителност и изживявах отново всичко, което ми се беше случило.
   Ако не поствах снимките в блога, щях както и преди, само да ги прехвърля на компютъра и ...толкоз. А така ги гледам отново и мога да споделя преживяването си с много други хора, или поне с тия които искат...
    По време на пътуването имаше два момента, когато ми беше уморено и писнало и си мечтаех да се прибера... Но сега, като ме питат бих ли отишъл пак в Африка, отговорям - Да, дори и със същите хора и на същите места. И съм сигурен, че даже би било още по-хубаво!
   Защото, който веднъж е усетил духа на Африка, остава завинаги с него...

Питат ли ме сега искам ли в АФрика и аз ще кажа ДА. Преди твоите постинги мечтите ми опираха само да Египет, и някое сафари - цивилизовано, сега искам да видя всичко това, което си описал на живо.
Благодаря ти.

Хубаво си е, ама е и тежко понякога! Една проста аналогия - първият месец в казармата е по-лек от някои трудни моменти при пътешествието:-)))

Хубаво беше! Иди пак някъде по красивия свят, виж и отново ни разкажи. Прекрасно го правиш! Р.Х.

жегите сутрин...
Приятни моменти имах покрай пътуването ти...
Дано не е последно

Всеки край е малко тъжен и начало на нещо друго - може би...

Следях с интерес пътеписа ти. Пожелавам ти ново пътешествие скоро, за което да ни разкажеш.

при това добре разказана! Поздравления. Ще влизам тук - да си изплаквам очите. Африка ми е мечта. Израсъл съм с книгите на Гжимек и много други.

Попътувах и аз на воля.. . .
Пожелавам нови хоризонти и места за откриване.

Чудесно сте се справили,........още веднъж благодаря за прекрасната разходка,която направих с Вас.И аз се надявам,че при възможност ще продължите да пътешествате и съответно да споделите с нас отново преживяванията си.Пожелавам Ви успех!

Добре, че има хора , които пътуват несам оза себе си, а и споделят видяното и наученото с останалите, които нямат тези възможности.