Едно пътешествие в Африка
                                (5 седмици в Африка) - ХVІ част

32 ден, 26.11.09., чет. - Сутринта макар и облачно е толкова красиво, че не мога да не направя още една снимка.

Сервитьорката с големите очи, която ни поднася закуската се оказва много контактна и весела... А в дъното се вижда двойката възрастни мъже, които си разсипват топките за голф при напускане на хотела.

Разхождаме се из Найзна.

В мола, сред многобройните туристически гидове, виждаме и пътеводител за България. Обзема ме някакво особено чувство на гордост и снимам етажерката.

По обяд пристигаме в Националния слонски парк Аддо. Той е единственото място, където в определени часове могат да  се  видят Големите седем -  слон, носорог, лъв, бивол, леопард, кит и голямата бяла акула.
На рецепцията има карта, на която всеки посетител може да бодне означение на животно и къде го е видял.
След толкова много резервати, сега предпочитаме да направим самостоятелна разходка с колата. За разлика от предишните, тоя парк е осеян с многобройни кемпове и ресторанти, а пътищата в него са асфалтирани и лъха прекалено много на цивилизация.
И веднага се срещаме с бивол.

Костенурка до пътя.

Орикс пресича шосето и потъва в буша.

Вдясно се появява слоница с малкото си.

Срещат се и зебри.

Но водоемът е пуст.

В началото на парка има демонстрационни зали за прожекции, а по пътеката са иззидани следи от всички африкански животни и птици. Дървени слонски уши демонстрират слуха на слона. Като се каже нещо тихо в оранжевия кръг, се чува силно при другото ухо което е на разстояние над 10 метра.
Късния следобед наближаваме Порт Елизабет, който е най-големият крайбрежен град между Кейптаун и Дърбан. Той е опасан с многобройни успоредни и пресичащи се магистрали, но въпреки ясните надписи, стигаме в града чак привечер.
Градът  е известен с трескав нощен живот и е съчетание от викториански сгради, зелени площи, слънце и плажове.
При пристигане в хотела, пием по 1-2 ликьора на рецепцията, а вечерта сме предимно на водка в апартамент с изглед към океана.

33 ден, 27.11.09., пет. - Ставаме рано и за 20 мин. сме на летището, където хващаме полета за Дърбан. От самолета се вижда Индийския океан и Порт Елизабет.

Отначало самолетът е над облаците...

Към края на полета потъва в облаците...

Около нас е само бяла пелена.

Преди кацането в Дърбан, виждаме че е облачно и вали.

Океанът с пристанищата е под нас...

Заводи и къщи в предградията...

Кацаме на аерогарата в Дърбан и директно се качваме на друга кола под наем.

Дърбан, е главният град на областта Куазулу-Натал. Той е смесица от архитектурни стилове, в който живее и огромна индийска популация, даваща отражение в облика му.
С колата правим кратка опознавателна разходка из града, докато излезем от него.

И тук както у нас - като търсиш някоя историческа местност, никой не може да те упъти... По пътя вали почти непрекъснато.

По обяд стигаме в бившата протестантска мисия при Роркс Дрифт.
- Реплика на оригиналната протестантска църква.

Крепостта, от която сто тридесет и девет британски войници успешно устоявят нападението на четири хиляди зулуски воини (импи).

Това е първият британския успех в Англо-зулуската война и на него се гледа като на една от най-добрите отбрани в историята

Разглеждаме музейните експозиции в църквата и крепостта.

Зулуска колиба, която е прототип на съвременните африкански палатки в буша.

Зулуски щит и копие.

Племенни символи.

Снимки на зулуски девойки в народни носии.

Навлизаме в Драконовите планини, които са най-високата планинска верига в Южна Африка и Лесото.

Пътуваме цял ден из тях през дъжд и мъгла. Мокро е и студено...

Пътят непрекъснато се изкачва и спуска по стръмни била, от гъстата мъгла нищо не се вижда, а около колата понякога изплуват призрачни фигури. И си мисля - къде ли по дяволите отиваме в тази дива джунгла?!...

А когато мъглата се разсейва, виждаме че преминаваме през красиви и зелени благоустроени градчета.
Привечер пристигаме в Химевил, кръстен на пътния инженер Алфред Химе, избран за министър-председател на Натал през 1889 г. През автоматична врата, влизаме в голям озеленен двор. Къщата е едноетажна, но на широка площ. Слагаме телефони и камери да се зареждат, а след банята си обувам и дълъг панталон защото е 12 градуса.
На вечерята с хубаво червено вино, собствениците-пенсионери ни правят компания. А мъжът с гордост признава, че е роден в Родезия.

 

при това с нескрита завист.
Браво!

Благодаря ти за удоволствието да се докосна , макар и само виртуално, до Африка, нейната култура, хора и природа.
Страхотен разказвач си.

А на Шака Зулу има ли музей?