Постинг
25.01.2010 07:53 -
Африка - ХV част (ЮАР - Цицикама, Найзна)
Едно пътешествие в Африка
(5 седмици в Африка) - ХV част 31 ден, 25.11.09., ср. - Разделяме се със спътниците, с които тръгнахме от България и само четирима поемаме в последния етап на пътешествието. През следващите дни изминаваме между 200 и 500 км на ден, но независимо от атмосферните условия, пътищата в страната са идеални.
Навсякъде из Южноафриканската република сме свидетели на изобилна зеленина, плодородие и хубави спретнати ферми.
Минаваме през китни градчета.
Нефтени плантации край пътя.
Ще нощуваме в Найзна, но целта ни първо е Националния парк Цицикама.
Ламаринени и дървени колиби в гета над пътя.
Пристигаме в Цицикама. Той е вторият по популярност /след парка Крюгер/ и е един от най-защитените паркове в страната. Разположен е по склоновете на едноименната планина и представлява 80-километрова скалиста ивица около Индийския океан. Името означава “място с много вода” поради многобройните древни реки към океана, от които са останали красиви скалисти прагове, остри и високи проломи, обградени с вечнозелени гори. В парка е разположена и една от най-големите научни лаборатории, изследваща редки водни видове и застрашени от изчезване риби.
Слизаме в залива Плетенберг, в миналото известен само на малцина богаташи, а сега с достъпни за всички вили и хотели.
Брегът е осеян с каменни огнища за барбекю, но ние се опитваме до увековечим величието на вълните, разбиващи се в скалите.
Минаваме през каменисти заливи...
Покрай дървена къща, се изкачваме по пътеката в планината.
Покрай скали...
И речни потоци...
Между планината и океана...
Стъпалата на дървените стълби са хлъзгави.
Навсякъде около нас е джунгла...
Пред нас е висящият мост на р. Стормс Ривър.
Слизайки към него виждаме, че това са два перпендикулярни моста.
Откриват се красиви гледки към океана...
Мостът и реката са под нас...
От моста се вижда ждрелото на реката.
И излазът й към океана.
Мостът е дървен с метална мрежа отстрани, а при ходене по него силно се клати.
А другият мост е стръмен и хлъзтав.
Връщаме се към брега.
Времето е облачно, а водата студена.
Затова само си топвам краката в Индийския океан.
По обратния път спираме вдясно от висок мост.
Това е най-високият мост в света за бънджи-скокове - 218 м.
В средата му се вижда кабинка, откъдето се извършват скоковете.
Вече започва да се свечерява, а едно въже се подмята под моста.
Дори и с камера трудно се виждат скачащите. А от мястото, от което наблюдаваме, чернокож с телефон поддържа връзка с моста и отмята на лист с кръстчета успешните скокове... Съжаляваме, че не сме дошли по-рано за да се запишем и ние.
Пристигаме в Найзна, чието име означава папрат. Градът е любимо свърталище на художници, хипита и пенсионери.
Пред хотелчето ни чакат униформени бели младеж и девойка, които ни помагат с багажа. А хотелът се оказва една чудно красива вила в италиански стил!
Изглед от втория етаж, през терасата към лагуната.
Поглед към планината през прозорците на първия етаж.
Банята е огромна и дълго търся къде е мивката... А спалнята на семейната двойка е с балдахин.
Басейнът на вилата.
Изглед към лагуната с излазът й към океана.
Започва да вали дъжд и си правим вечеря в стаята - салати, сирена, билтонг и вино. Най-неочаквано спира и токът и пак сме принудени да сложим челниците... А през нощта вали силен дъжд.
(5 седмици в Африка) - ХV част 31 ден, 25.11.09., ср. - Разделяме се със спътниците, с които тръгнахме от България и само четирима поемаме в последния етап на пътешествието. През следващите дни изминаваме между 200 и 500 км на ден, но независимо от атмосферните условия, пътищата в страната са идеални.
Навсякъде из Южноафриканската република сме свидетели на изобилна зеленина, плодородие и хубави спретнати ферми.
Минаваме през китни градчета.
Нефтени плантации край пътя.
Ще нощуваме в Найзна, но целта ни първо е Националния парк Цицикама.
Ламаринени и дървени колиби в гета над пътя.
Пристигаме в Цицикама. Той е вторият по популярност /след парка Крюгер/ и е един от най-защитените паркове в страната. Разположен е по склоновете на едноименната планина и представлява 80-километрова скалиста ивица около Индийския океан. Името означава “място с много вода” поради многобройните древни реки към океана, от които са останали красиви скалисти прагове, остри и високи проломи, обградени с вечнозелени гори. В парка е разположена и една от най-големите научни лаборатории, изследваща редки водни видове и застрашени от изчезване риби.
Слизаме в залива Плетенберг, в миналото известен само на малцина богаташи, а сега с достъпни за всички вили и хотели.
Брегът е осеян с каменни огнища за барбекю, но ние се опитваме до увековечим величието на вълните, разбиващи се в скалите.
Минаваме през каменисти заливи...
Покрай дървена къща, се изкачваме по пътеката в планината.
Покрай скали...
И речни потоци...
Между планината и океана...
Стъпалата на дървените стълби са хлъзгави.
Навсякъде около нас е джунгла...
Пред нас е висящият мост на р. Стормс Ривър.
Слизайки към него виждаме, че това са два перпендикулярни моста.
Откриват се красиви гледки към океана...
Мостът и реката са под нас...
От моста се вижда ждрелото на реката.
И излазът й към океана.
Мостът е дървен с метална мрежа отстрани, а при ходене по него силно се клати.
А другият мост е стръмен и хлъзтав.
Връщаме се към брега.
Времето е облачно, а водата студена.
Затова само си топвам краката в Индийския океан.
По обратния път спираме вдясно от висок мост.
Това е най-високият мост в света за бънджи-скокове - 218 м.
В средата му се вижда кабинка, откъдето се извършват скоковете.
Вече започва да се свечерява, а едно въже се подмята под моста.
Дори и с камера трудно се виждат скачащите. А от мястото, от което наблюдаваме, чернокож с телефон поддържа връзка с моста и отмята на лист с кръстчета успешните скокове... Съжаляваме, че не сме дошли по-рано за да се запишем и ние.
Пристигаме в Найзна, чието име означава папрат. Градът е любимо свърталище на художници, хипита и пенсионери.
Пред хотелчето ни чакат униформени бели младеж и девойка, които ни помагат с багажа. А хотелът се оказва една чудно красива вила в италиански стил!
Изглед от втория етаж, през терасата към лагуната.
Поглед към планината през прозорците на първия етаж.
Банята е огромна и дълго търся къде е мивката... А спалнята на семейната двойка е с балдахин.
Басейнът на вилата.
Изглед към лагуната с излазът й към океана.
Започва да вали дъжд и си правим вечеря в стаята - салати, сирена, билтонг и вино. Най-неочаквано спира и токът и пак сме принудени да сложим челниците... А през нощта вали силен дъжд.
Изолационизъм в снимки - Сао Томе и Прин...
Samsung identify Africa as a developing ...
АФРИКА - СРАМЪТ И ГРЕХЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА...
Samsung identify Africa as a developing ...
АФРИКА - СРАМЪТ И ГРЕХЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Удоволствие
20.02.2010 23:14
20.02.2010 23:14
Чета ги като приказките на Шехерезада!
цитирай
2.
анонимен -
Наистина ли би скочил с бънджи??
17.06.2010 11:08
17.06.2010 11:08
Наистина ли би скочил с бънджи??
цитирайПри пътешествие човек придобива нагласа, каквато няма в собствената си страна. И всичко се опира до време, място и възможности.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене