Едно пътешествие в Африка
                         (5 седмици в Африка) - ХІV част     30 ден, 24.11.09., вт. - В 7 ч. сутринта градът е обвит в мъгла.


Но пък е много красиво!

А в басейна на терасата плава голяма хлебарка.


В 9 ч. мъглата се разсейва и с наетата кола поемаме към нос Добра Надежда. Поради десния волан и лявото движение, отначало се чуват един-два истерични писъка при завоите, но скоро свикваме.
След излизане от Кейптаун, спираме за да се насладим на красивата гледка:
Със спусналите се над града облаци...





Планината над пътя...

Разнообразната растителност...












Синият спокоен океан...












Облаците и мъглата над океана..

Стръмните скали под нас.





Следващата ни спирка е Фалшивият залив.


Минаваме покрай сергии със сувенири.


По специална пътека и дървен мост стигаме до колонията на пингвините.


Африканските пингвини са вписани в Червената книга на застрашените видове.
Някои от тях се препичат на скалите...


Други са край водата...




Трети се разхождат по плажа...


А някои предпочитат сянката на моста под нас.








Самотен пингвин тръгва към храстите...


А зад тях, около пътеката са наредени светли бидони, наполовина заровени в пясъка. В някои от тях има и яйца и разбираме, че това са къщичките на пингвините.


В югозападния край на Африка, навлизаме в полуостров Кабо. Тук се намира нос Добра Надежда, който неправилно се смята за граница между Атлантическия и Индийския океан. Най-южната част на континента е Иглен нос, който е 200 км по-на изток, но тук  обаче бреговата линия за първи път завива на Изток.
С трамваен лифт се изкачваме по Кейп Маклеър, а минавайки покрай пътеката, виждаме че може и пеш...


 После още малко стъпала и стигаме до фара.



Това е новият фар, с около 90 м по-нисък от стария на Кейп Пойнт, който не се е виждал заради облаците.


Нос Добра Надежда, още по пътя остава вдясно от нас...








След фара, се разхождаме по билото към Кейп Пойнт.




Океанът е под нас.












Местността изобилства с над 1100 растителни и 250 хвъркати вида. Очаквам да срещна и маймуни и се чудя къде ли са се дянали.






Разходката е повече от час и въпреки жегата, си е красиво...
















Руски крак също е стъпвал тук...


След слизане от лифта снимам един от двата ретро автомобила. А другият отпрашва някъде да си търси място за паркиране.


При обратния път се натъкваме на задръстване и мислим че има катастрофа. Причината обаче се оказва стадо бабуни...




Някои се разхождат по шосето, или качват върху колите. А индийска туристка надава викове на ужас.


Въпреки че навсякъде има предупреждения да се пазим от бабуните, всички сме любопитни.


Доближавам се до водача, като не мога да разбера с радиояка ли е или с хлопатар.




След като излизаме от задръстването, пътуваме покрай брега.


Въпреки скалите, сърфисти се подготвят да влизат в океана.


В Кейптаун минаваме покрай плажа и търсим място за паркиране.


Търсим заведение, в което да пийнем по кафе.


Група чернокожи свирят и танцуват на уличното платно.


След това идват и при нас да си получат възнаграждение за изпълнението. Но си го заслужават...


След дълго търсене и многобройни претенции, се нахакваме в снобарско и скъпо заведение. Щото целта е да сме тук и срещу плажа...


Къщата е интересна и в кубински стил. Качваме се на втория етаж и макар и трудно, ни побират на балкона.


В тая жега не ми се и яде, но една бира ми идва добре.


След обяда отиваме към колата, която местен жител я "пази" срещу съответен бакшиш. Давам му и цигарата, която ми  поиска още при спирането... Все пак колата е цяла и не е издраскана.