Едно пътешествие в Африка
                    (5 седмици в Африка) - VІІ част    13 ден, 07.11.09., съб. - Сутринта разбирам, че под една палатка е изпълзяла змия. Събираме се и я гледаме как влиза бавно в една дупка. На мен ми прилича на голям червей, но при актуален размер на снимката виждам че е с люспи.



 
   Събираме палатките и потегляме за Намибия.    Намибия се разпростира в югозападната част на Африка  покрай Атлантическия океан. Тя е  една от последните немски колонии, а обявява независимост от ЮАР през 1990 г. Въпреки голямата си територия страната е слабо населена. Основно представлява високо плато - над 2хил. м., заемащо централната й част и на запад ограничено от пустинята Намиб.    Пътуваме цял ден като навсякъде срещаме  стада домашни животни - кози, магарета и крави. Внезапно завалява силен дъжд с градушка, покривалата отстрани на буса се спускат и вътре става и задушно.
   Вечерта спираме на ВС - bush camp. Бушкемпът означава лагеруване извън ограден къмпинг, без ток, вода, тоалетни и барче. В случая на циментова площадка край пътя  с място за огнище, кофи за отпадъци и други подобни удобства.



Тук по време на вечеря, около чинията ми на земята преминава подобно на сутрешното влечуго и се скрива в пукнатина под площадката.
    14 ден, 08.11.09., нед. - Първи изгрев в Намибия по време на сутрешния ми тоалет в буша.




По обяд спираме в малко градче и влизаме в  мола. Тук, както навсякъде в Африка, изобилието е пълно, цените са български или по-точно европейски и въпреки беднотията, местното население усилено пазарува. А вече е сложена и коледна украса...






По пътя, по време на кратка пауза виждаме и първия хамелион. Той е кротък и му се радваме.






В буса дълго вадим малки и големи тръни от сандалите си.
Вечерта пак бушкемп и залези по пътя.





   15 ден, 09.11.09., пон. - В абсолютна тъмнина, в 5 ч. бусът тръгва. Въпреки, че уж никой не ни гони, явно трябва да напуснем тази област преди 6ч. защото после таксите са по-големи. В 7ч. влизаме в националния парк Етоша.
    Етоша означава “Голямо бяло място на суха вода”, защото някога е била солено езеро, което е пресъхнало.  Паркът е разположен на повече от 20хил кв.км. и е дом на 114 вида бозайници, 340 вида птици и много влечуги. При добра дъждовна година котловината Етоша се превръща за няколко дни в плитка лагуна, пълна с фламинго и бели пеликани.  Тук има много естествени водоеми, които обикновено са локви. Но те са от изключително значение за животинския свят и тук гъмжи от живот.
   Преди влизането в Етоша се маха и предното покривало на буса за да има по-добра видимост и възможност за снимки. А по време на обиколката настава и голям студ от вятъра.
   Още на входа на парка се срещаме с жираф.



Поглед пред буса.



И наистина животинското разнообразие е голямо...













Наблюдаваме как слоновете отиват на водопой. При връщането си, стадото изчаква един млад мъжкар, който пресича пътя пред буса поклащайки мъжкия си атрибут. А жените му се радват...






  При друг водоем наблюдаваме и прайд лъвове, но нямам възможност да ги снимам. А някъде в далечината някой казва че на едно дърво е видял и леопард, но въпреки дългото взиране с далекоглед никой друг не го вижда.
   Вече е горещо, а и пътищата в парка са много прашни от пясъка. Мръсни и слънчасали, по обяд пристигаме в един оазис за двучасова почивка. Той целият е осеян с бани от по три душа - благодат! Къпя се и си изпирам дрехите, които съхнат върху мен докато пия ледена халба бира в ресторанта. Немците  идват под строй и се хранят тихо, а аз гледам бляскавите сини скорци по масите. Те кълват от чиниите, а после борбата за мръвката се прехвърля и върху земята.




Следващата ми бира е на сянка в шезлонг до басейна. После пак жега и прах по пътя из Етоша.



Навсякъде има надписи да не се излиза от колите.



    Привечер пристигаме в един огромен кемп с кула - някога бивша крепост. Много групи, много автобуси, бунгала и хотели. Само дето разстоянието до ресторанта е голямо... Първата ни работа е да си оставим телефоните и камерите за зареждане, при което даже започват да възникват и леки конфликти. После освежаващ душ и вечеря. А през това време между палатките пробягват чакали.
    Когато започва да се стъмва, попадам на неземна гледка, но за жалост няма с какво да я документирам! Стигам невисока стена, пред която седят туристи и снимат. На хоризонта небето преминава от червено през виолетово и тъмносиньо  към черно.  Вижда се водоем, осветен от много и силни прожектори. Тук са дошли на водопой много жирафи и един носорог, а между тях се разхождат и чакали. Отивам за бира и едва намирам обратния път, а в тъмното осветявам виолетовите очи на чакал. Жирафите ги няма вече, но е дошло цяло семество носорози с малките си. Това са черни носорози, характерни с двата си рога. Дълго се любувам на гледката, после си взимам от мивката вече заредения телефон и се прибирам в палатката. А през нощта и тук се чува лъвски рев.
    16 ден, 10.11.09., вт. - Сутринта си събирам палатката и взимам душ. Като отивам към багажа си виждам един чакал, който ми отмъква плика с вода и бисквити. Извиквам му и той го пуска. Искам да го снимам и на едно колче му слагам бисквита, той се кани да я вземе, но се появяват други хора и избягва. Съжалявам, че не можах да снимам нито един чакал! Въпреки че са преследвани от хората, защото се явяват преносители на бяс и паравироза, на външен вид а и по нрав те са много симпатични животни. Приличат на малки сърнички с петнистата си окраска в предната част на тялото, в муцуната са като лисички, а общо като дребно куче. Макар че се славят като мършояди, те са добри ловци на зайци и други гризачи. Вписани са в Червената книга на животните, но сега популацията им е стабилна.
    Отивам да снимам водоема, но няма животни и красотата сега не е така приказна.



Но за сметка на това, на близкото дърво виждам жилищен блок на птици.




Кемпът остава зад нас и пак срещаме местни животни.



На изхода на парка продават оригинални сувенири.



    Из пътя пак студ и вдигнато предно чергило. Най-накрая спираме за закуска. А тя е както обикновено - корнфлекс натопен в студено прясно мляко. Отначало се чудех какво е това, но още на втория ден от пътуването разбрах че е доста хранително. После - голяма чаша с две супени лъжици нескафе, толкова захар и малко мляко. Кафето е горещо и най-накрая се стоплям - кеф! И животът отново е хубав!
    По обяд спираме в малко градче да пазаруваме, защото вечерта сме дежурни. На пазара под един  навес, виждам  интересни с кафявите си носии полуголи нубийки, които правят някакви изделия, но не мога да ги снимам защото бързам за местната тоалетна. После обменяме валута и се разхождаме малко из жегата.
Дворът на местното училище и църквата.




    Наближаваме Cheetah park.





Понеже не е желателно да се къпем, посещаваме буш-бара. Тук няма ток, а бирата във фризера се охлажда с газова бутилка.



Всичко е в дърво и камък, от тавана висят стари африкански знамена, а стените са обкичени с ловни трофеи.



От този свински задник ирландците обичат да пият алкохол, което е документирано и със снимки, закачени на специално табло.



    С малко бусче отиваме на посещение при гепардите, които са най-бързите сухоземни животни. Ареалът им е много ограничен и обхваща територии предимно на юг от Сахара. Сравнително големият им брой в Намибия е причина тя да бъде наречена „Страната на гепардите“. В двора тук отглеждат три малки гепардчета, които като ги галим мъркат като котета.



Те си играят с нас и борят помежду си, а едното отмъква шапката на шофьора.















Кучето-пазач на гепардите си играе или почива до тях.



Идва време за ядене и малко след това си тръгваме.





В близост се отглеждат и щрауси.



Жирафчето, което идва при повикване, се оставя с удоволствие да го галим.




Влизаме във фермата за гепарди. Преброявам над десет екземпляра. Те вървят след бусчето и чакат храната си. После се и борят за нея, но всеки получава своята мръвка.







    Към 19 часа започваме да приготвяме българска национална вечеря. За първо правим таратор. Четири глави чесън двама мъже ги белим два часа, пием водка за сили и тихо псуваме. А киселото мляко се оказва сладко и слагаме много оцет. Картофеното пюре дето другите го взимат готово и само затоплят, го варим дълго, при което става на чорба. Тайно добавяме сурово брашно в последния момент за да се сгъсти. Над 100-те кюфтета стават горе-долу добре. През това време всички са прималяли от глад и нетърпеливи, а минава 21 часа. Вечерята е отврат! Но пак чуваме  дежурните благодарности, дали куртоазни или щото са прегладнели, а някои си взимат и за следващия ден.
    След почистване и измиване на съдовете, в абсолютна тъмнина намирам банята в далечината. Към полунощ - две заслужени бири в барчето. Там някои играят билярд или вече са пияни.
   През нощта за първи път ми е студено. А  на сутринта намирам до палатката си женски бикини.

Завиждам за разходката :)

„Като всички големи пътешественици, аз съм видял повече, отколкото съм запомнил и съм запомнил повече, отколкото съм видял.” (цитат)
Благодаря ти, че искаш да го споделиш с нас.
С интерес очаквам продължението за женските бикини.

А, стояха си до последно. После, мисля че някоя си ги позна, ама дали са й паднали от някоя трънка, или ги е изсулила без да иска - не разбрах...

Благодаря ти, че сподели тази приказна разходка на места, които вероятно никога няма да посетя на живо!!!

Продължавам да се наслаждавам на Вашето пътешествие-невероятни преживявания-описанието и снимките Ви са прекрасни.......с удоволствие ще следя продължението!:) Пожелавам Ви весело изпращане на старата година и посрещане на Новата,която да бъде по-успешна за Вас и да имате възможноста да посетите още по-красиви страни-с надеждата.......пак да споделите с нас!

Благодаря и щастлива Нова година и на Вас! И въпреки че следващата част е готова, смятам да я пусна на 4.1.10.

И аз Ви благодаря-в очакване...

прекрасни и екзотични пътешествия, и сбъднатост през новата...:)