Едно пътешествие в Африка
                     (5 седмици в Африка) - VІ част    10 ден, 04.11.09., ср. - Натоварваме багажа и палатките на специален камион и тръгваме към Делтата на Окаванго.


   Ръкавите на Окаванго се простират 260 км. навътре в Ботсвана и образуват най-голямата вътрешноконтинентална делта в света, с площ 15 хил. кмІ. Тя е с богато биологично разнообразие и е международно призната като обект от екологично значение. Тази пълноводна река не се влива във водоем, не пресъхва, а се разлива в пясъците на пустинята Калахари. Губейки до 95% от капацитета си, водите й образуват лабиринт от канали, острови, лагуни и тръстикови мочурища.

Пиш-пауза по пътя... За жените е по-неудобно, защото трябва да изминават по-дълго разстояние докато потънат в храстите.

      Африканците по принцип са добронамерени хора. Навсякъде по  пътищата, където и да минем, малки и големи ни махат дружелюбно и поздравяват. Махаме им и ние...

На много места камионът пресича реката, като водата стига почти до краката ни. Срещаме стада антилопи. За разлика от главните пътища, тук камионът трябва да свири с клаксона и по зебрите, за да се отдръпнат от пътя.

Стигаме едно селце, в което спираме.


Цялото село се събира около камиона. След дълго суетене и чакане, почти всички тръгват с нас. После разбираме, че това са хората които ни обслужват в делтата.
Пристигаме до един ръкав от реката и слизаме. Виждаме някакви почти пълни с вода канута от цели дървета, които си мисля че са с историческа стойност. Но жените изгребват водата и  ги застилат със слама и ми става ясно, че ще са следващото ни превозно средство.



Двама местни мъже, които се оказва че са водачите ни.

Седим на сянка и гледаме как приготвят лодките. Една жена си ме харесва и идва при мен. Здрависваме се, тя ми взима багажа и тръгва към лодките. Газя във водата и глезените ми затъват в черна тиня от изгнилата тръстика. В канутата полягаме по двама, като багажът е между краката ни.

Лодкарите са в задната част на канутата и ги управляват посредством дълъг прът.

И плаването към лагера започва...Седим в лодките и не смеем да мръднем защото и при най-малко движение те се накланят и пълнят с вода. А Делтата е красива и обсипана с водни лилии!


Плаването е дълго и неудобно. Слънцето пече безмилостно, като
прониква и през  дрехите  ни.


Най-накрая, изгорели и схванати, стигаме брега.
Построяваме лагера около голямо саламово дърво. Нарича се така защото плодовете му приличат на салам, увиснал на конец.
    Лодкарите разпъват палатките си отстрани на нашите, а отвсякъде сме заобиколени от високи дървета и гъсти храсти.  Местните обхождат около бивака и избират място за тоалетна, която представлява изкопана в земята дупка. Тя се намира на 10 метра по права линия зад дървото и няколко метра настрани. Когато отпред се вижда забита лопата - тоалетната е свободна, няма ли я - значи е заета. После дезинфекционния спрей от камиона за ръцете, или в реката...
   А за през нощта ни предупреждават да не се отдалечаваме от палатките и да осветяваме навсякъде с фенерите. И...ако видим светещи очи, да събудим водача.
   Отиваме да се изкъпем. По пътеката се озъртаме за змии, или други животни. Натъкваме се на първата следа от слон.

Влизаме в гьола да се освежим. Водата е топла и приятна. После разбираме, че с тая вода готвим, правим чай и мием съдовете. А местните я използват и за пиене.     Следобед, водачът издялква малка пръчка, следва кратък инструктаж и на групи от по 7 човека и в колона по един тръгваме на обиколка из делтата. По следите, водачите ни казват какво животно и кога е минало оттам.
Стъпка от слон.
Въпреки че трябва да сме с дълги панталони и маратонки, аз съм с къс панталон и сандали.
А на няколко пъти превалява и дъжд, с гръмотевици в далечината.
Дълго се чудим какво е това, докато ни казват че е ако на слонче.
Освен импалите около нас, пътя ни пресича и диво прасе с малките си. Облаците се разкъсват и слънчевите лъчи проникват през тях.



За многото мъртви дървета разбираме, че освен сушата понякога са виновни и слоновете.
Леговище на хиени.
И слънцето започва постепенно да се скрива...







А в лагера ни очаква запален огън. Преди вечеря превалява дъжд, но през нощта е обилен.

   11 ден, 05.11.09., чет. - През нощта, освен гръмотевиците  се чува и рев на лъвове, обикалящи около лагера.
    В 6ч. тръгваме на разходка с цел да видим  животните на разсъмване. Все още е облачно и студено.

Най-напред съзираме два лъва в далечината, а като прибягваме от другата страна на буша, виждаме и цял прайд от 7-8 лъва. Въпреки пресните слонски изпражнения, не срещаме такъв. Водачът мярка в храстите бивол, но предпочита да го заобиколим отдалече. Навсякъде срещаме и антилопи. Дълго наблюдаваме жирафите и се приближаваме колкото можем.  А стадо  зебри  пасе заедно с тях.





    След закуска приказваме с водача, който е  29-годишен и се занимава с тая работа от 15 години. Питаме го дали е имало произшествия с туристи, при което ни отговаря утвърдително, но че не се е стигало до фатален край.
   После настъпва пак жега и посещавам гьола на няколко пъти. Влизам заедно с дрехите и шапката, които  изсъхват бързо върху мен, но поне е приятно през това време! По обяд водачът събира пари за бира.
   В късния следобед се качваме пак на лодките и отиваме да изпращаме залеза. Но този път съм се излегнал удобно  в кануто защото съм сам с лодкарката си. Слънцето припича силно...


Лилии, жаби, комари...

Когато реката се разширява, отляво на борд се появяват и хипопотами. Отварят си широко устата, като понякога се потапят и незнам дали няма да изскочат до лодките... А те са животните, причиняващи най-много жертви сред хората!

Слизаме на брега за да гледаме залеза.
Пием вино и си правим снимки.

Снимам залеза. Внезапно батерията на телефона ми свършва и това са последните ми снимки от това дивно място...
    Вечерта сме дежурни по кухня, което се оказва неприятна изненада. Основните закупени продукти са макарони. Опитвам се да ги приготвя като спагети, но за 20 души...Макароните почти изпълват казана, доливам непрекъснато вода, бъркам с голяма лъжица, огънят напича, пушеци - не се вижда нищо. В крайна сметка, макар и малко степани и загорели на дъното - стават за ядене. А после както при всяка вечеря, всички благодарят на готвачите! Не само че им харесват, но си сипват и допълнително, като количеството е такова че има и за местните. А спагети с бира вървят...Добре, че после един от водачите се включва при миенето на съдовете и изтъргва загорялото.
   След вечеря ни изнасят културно-музикална програма. Африканците  - мъже и жени, пеят и танцуват. Една от лодкарките ме кани и се включвам и аз. Следват танци - на стареца и старицата, на жабата и др. Всички танцуват. С песни се представя и английската група.
   В това време откъм палатките на местните се чува грохот и  те скачат...Откършил се е голям клон от едно дърво, като е затиснал и една палатка. Чудят се дали е скършен от слон, но такъв не се вижда. А през нощта около лагера, пак се чува рев на лъвове.
   12 ден, 06.11.09., пет. - Сутринта по тъмно, ставам преди всички и като дежурен разпалвам огъня. Сипвам и вода в чайниците за кафе.
   След закуска - разходка из буша, само че този път всички заедно. По обяд събираме палатките, изкопава се яма в която се зариват отпадъците и жаравата от огъня. После на канутата и  пак жега. Като слизаме на брега, всички местни се сбогуват с нас поотделно със специфично ръкостискане и ни казват - тенкю!
   Качваме се на камиона и се връщаме в кемпа до Маун. Тук разбираме, че шофьорът ни вече е по-добре. Следва най-после душ с топла вода и сапун!.. А по обективни причини вече съм престанал да се бръсна. Кратко зареждане на телефони и камери.
   Следобед отиваме на летището. Четирима от групата си заминават и оставаме 22 души. Качваме се на три самолета за разходка над Делтата. Самолетчето е за осем човека заедно с "шофьора".
За разлика от Боинга, на който едва му стига пистата, този самолет отлепя бързо. Трещи, бръмчи, тясно е и се чустваме като в трабантче...  Но по време на полета удоволствието е голямо!
Летим над Делтата и гледаме отгоре познати вече животни и мочурища.
Правим остри завои, а другият самолет ни изпреварва или лети  понякога и над нас.
Пилотът ни предупреждава да не се стряскаме от гръмотевиците, защото преминаваме през облаци и дъжд. Но настроението ни е небесно!




     С тази хубава въздушна разходка завършва приключението ни в Делтата на Окаванго! А на следващия ден започва пътуването в Намибия, което и не подозираме колко ще е тежко...

аз даже съм навита, предвид две съществуващи и налице обстоятелства: възрастта ми, е ..за другото не ми се съобщава, че бдителните блогъри ще ми ударят невиждана критика. А е предколедно... някакси.

великолепни снимки
винаги ми е било интересно да
видя Африка и Австралия
ако може на живо де
:)

много е вълнуваща...

Невероятни приключения, а снимките са направо върховни.Предстои ми да организирам и отида на пътуване до Йоханесбург и тези пътеписи страхотно ме вдъхновиха да направя доста по-обширна обиколка,надявам се да успея да видя поне малка част , а рафтингът беше жесток.Поздравления за автора!