Постинг
20.12.2009 12:17 -
Африка - V част (Ботсвана - Чобе, Калахари, Маун, ферма за крокодили)
Автор: ivo14
Категория: Туризъм
Прочетен: 7239 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2010 09:15
Прочетен: 7239 Коментари: 3 Гласове:
7
Последна промяна: 19.05.2010 09:15
Едно пътешествие в Африка
(5 седмици в Африка) - V част 7 ден, 01.11.09., нед. - Дългото пътуване започва!..
В буса, на път за Ботсвана.
С ферибот минаваме реката. После малко пешком, дезинфекция на краката през специална локва и пресичаме границата.
Първият ни кемп в страната е до гр. Касане.
Басейнът и барът в кемпа. Както навсякъде в Африка и тук покривите са покрити със слонска трева.
Откъм река Чобе, кемпът е обграден с електрическа мрежа за защита от крокодилите. Поради валелия дъжд земята е много кална и хлъзгава.
Вечерта, докато си пием водката от България, кучето-пазач се качва при нас на пейката.
8 ден, 02.11.09., пон. - В 6.15 ч. тръгваме за Националния парк Чобе. Той е разположен в северозападна Ботсвана и е известен с най-голямата си концентрация на дивеч в Африка. По обхват на територията е трети по размери и първия създаден национален парк в страната.
Основните жители на тази област са бушмените. Те са племена от номади-ловци, които постоянно се движат от едно място на друго в търсене на прехрана. Филмът "Боговете сигурно са полудели" е сниман в Ботсвана.
По време на обиколката из парка, не се слиза от буса. А седалките са мокри и е доста студено.
На територията на парка се срещат 44 вида едри бозайници – слон, зебри, африкански бивол и 80 вида птици. Сухи, вечнозелени гори, храсталаци и друга саванна растителност.
Денят започва.
В реката виждаме крокодили и хипопотами. А по пътя си минаваме покрай слонове и различни видове антилопи - импала, гну, томсън. От тях, както и от магарета се приготвя и прекрасното мезе билтонг (пъстърма).
По пътя някои четат, а други се хранят.
Минаваме из северната част на Калахари.
Преди кемпа слизаме от буса за да бутаме друга кола, която е затънала в пясъците.
По дърветата - вилите на птиците.
В края на кемпа, пред масите на ресторанта се вижда естествен водоем и надпис да не се преминава натам. А отстрани е разположен басейн, в който се плицикат няколко души.
Пием си бирата и гледаме настъпващия залез.
През това време дебнем и за някоя свободна точка от разклонителя при бармана, за да заредим камери, фотоапарати и телефони. И занапред вече ще е все така - където има ток разбира се...
Към 19 ч. се появява и първият слон при водоема.
Изтичвам да си взема телефона и снимам. После го оставям пак за зареждане, пия бира и гледам към водоема. Докъм 23 часа, на интервали идват по един, два, три и повече слонове. Дали са от едно стадо и си допиват вода, или от различни - не мога да разбера. Не снимам защото е много тъмно, а и ни казват да не използваме светкавици. Понякога някой слон бавно се приближава на 5 метра от нас и отива до плувния басейн, където си потапя хобота. Един се чеше в близкото дърво, което се клати и скърца. После си разперва ушите и се кани да присъпи в наша посока. Това е диво животно, което е привикнало с хора, но не се знае ако се втурне какво ще стане. Всички са притихнали, а тези пред мен уплашено се отдръпват назад.
Тогава наблюдавам нещо, което обаче за съжаление не мога да документирам. В обсипаното със звезди небе, виждам падаща звезда и преди да си намисля желание, се оформя дълга огнена опашка, чува се гръм при изгаряне в атмосферата и изчезва...Метеор!
А в това време, между краката ми се разхожда скорпионче.
9 ден, 03.11.09., вт. - Изгрев над водоема,
който се вижда и от палатката ми. Между другото, тоя кемп е без ограда и охрана, а разбираме и че през нощта около него са се разхождали лъвове.
След закуска подготвяме буса за тръгване.
Как става храненето при пътуването...Разделени сме на 5 групи по 4 човека. Когато минаваме през някое градче, една група отива в супермаркет с шофьора и се купуват необходимите продукти. Следобед, или вечер като пристигнем на кемп, дежурните готвят за всички на накладен огън в големи казани. Не трябва се забравят и вегетарианците, които са на специална разкладка. После всичко се нарежда на две метални маси. В единия край са две чинии - една с дезинфекционен разтвор и друга с вода. Ръцете се потапят в първата и после във втората. Сипваш ядене от казаните. Сядаш на подвижно столче, или където ти харесва на земята. След вечеря миеш приборите и чинията си в леген с веро и ги търкаш с гъба. После ги изплакваш във втори леген с чиста вода. Размахват се във въздуха докато изсъхнат. Тази процедура ни се струва много необичайна и неефективна в началото, но е доказана от пътя и времето и след някой ден и ние свикваме. Още повече където изобщо няма вода...
Из Калахари срещаме слонове, щрауси и други животни.
На обяд минаваме през Маун и пристигаме в близкия кемп. Докато обясняват как ще стане ходенето до делтата на Окаванго, аз си търся някое дърво, под което да си разпъна палатката.
Тук е най-яката сянка, но е термитник.
А останалите дървета са с повече или по-малко дълги бодли.
Следобед отиваме във фермата за крокодили, намираща се в съседния частен имот.
Бъдещите обувки и колани, сега са на няколко месеца.
Големите крокодили са на по 120 години. Хранят ги по един път седмично с пилета, а във фермата се носи неописуема смрад.
А тая женска внезапно си отворя устата, изревава и щраква с челюсти, при което видеокамерата подскача в ръката ми.
По обратния път е жега и въпреки гледките, ни хапят яко комари.
В кемпа разбираме, че шофьорът ни е имал маларийна треска.
(5 седмици в Африка) - V част 7 ден, 01.11.09., нед. - Дългото пътуване започва!..
В буса, на път за Ботсвана.
С ферибот минаваме реката. После малко пешком, дезинфекция на краката през специална локва и пресичаме границата.
Първият ни кемп в страната е до гр. Касане.
Басейнът и барът в кемпа. Както навсякъде в Африка и тук покривите са покрити със слонска трева.
Откъм река Чобе, кемпът е обграден с електрическа мрежа за защита от крокодилите. Поради валелия дъжд земята е много кална и хлъзгава.
Вечерта, докато си пием водката от България, кучето-пазач се качва при нас на пейката.
8 ден, 02.11.09., пон. - В 6.15 ч. тръгваме за Националния парк Чобе. Той е разположен в северозападна Ботсвана и е известен с най-голямата си концентрация на дивеч в Африка. По обхват на територията е трети по размери и първия създаден национален парк в страната.
Основните жители на тази област са бушмените. Те са племена от номади-ловци, които постоянно се движат от едно място на друго в търсене на прехрана. Филмът "Боговете сигурно са полудели" е сниман в Ботсвана.
По време на обиколката из парка, не се слиза от буса. А седалките са мокри и е доста студено.
На територията на парка се срещат 44 вида едри бозайници – слон, зебри, африкански бивол и 80 вида птици. Сухи, вечнозелени гори, храсталаци и друга саванна растителност.
Денят започва.
В реката виждаме крокодили и хипопотами. А по пътя си минаваме покрай слонове и различни видове антилопи - импала, гну, томсън. От тях, както и от магарета се приготвя и прекрасното мезе билтонг (пъстърма).
По пътя някои четат, а други се хранят.
Минаваме из северната част на Калахари.
Преди кемпа слизаме от буса за да бутаме друга кола, която е затънала в пясъците.
По дърветата - вилите на птиците.
В края на кемпа, пред масите на ресторанта се вижда естествен водоем и надпис да не се преминава натам. А отстрани е разположен басейн, в който се плицикат няколко души.
Пием си бирата и гледаме настъпващия залез.
През това време дебнем и за някоя свободна точка от разклонителя при бармана, за да заредим камери, фотоапарати и телефони. И занапред вече ще е все така - където има ток разбира се...
Към 19 ч. се появява и първият слон при водоема.
Изтичвам да си взема телефона и снимам. После го оставям пак за зареждане, пия бира и гледам към водоема. Докъм 23 часа, на интервали идват по един, два, три и повече слонове. Дали са от едно стадо и си допиват вода, или от различни - не мога да разбера. Не снимам защото е много тъмно, а и ни казват да не използваме светкавици. Понякога някой слон бавно се приближава на 5 метра от нас и отива до плувния басейн, където си потапя хобота. Един се чеше в близкото дърво, което се клати и скърца. После си разперва ушите и се кани да присъпи в наша посока. Това е диво животно, което е привикнало с хора, но не се знае ако се втурне какво ще стане. Всички са притихнали, а тези пред мен уплашено се отдръпват назад.
Тогава наблюдавам нещо, което обаче за съжаление не мога да документирам. В обсипаното със звезди небе, виждам падаща звезда и преди да си намисля желание, се оформя дълга огнена опашка, чува се гръм при изгаряне в атмосферата и изчезва...Метеор!
А в това време, между краката ми се разхожда скорпионче.
9 ден, 03.11.09., вт. - Изгрев над водоема,
който се вижда и от палатката ми. Между другото, тоя кемп е без ограда и охрана, а разбираме и че през нощта около него са се разхождали лъвове.
След закуска подготвяме буса за тръгване.
Как става храненето при пътуването...Разделени сме на 5 групи по 4 човека. Когато минаваме през някое градче, една група отива в супермаркет с шофьора и се купуват необходимите продукти. Следобед, или вечер като пристигнем на кемп, дежурните готвят за всички на накладен огън в големи казани. Не трябва се забравят и вегетарианците, които са на специална разкладка. После всичко се нарежда на две метални маси. В единия край са две чинии - една с дезинфекционен разтвор и друга с вода. Ръцете се потапят в първата и после във втората. Сипваш ядене от казаните. Сядаш на подвижно столче, или където ти харесва на земята. След вечеря миеш приборите и чинията си в леген с веро и ги търкаш с гъба. После ги изплакваш във втори леген с чиста вода. Размахват се във въздуха докато изсъхнат. Тази процедура ни се струва много необичайна и неефективна в началото, но е доказана от пътя и времето и след някой ден и ние свикваме. Още повече където изобщо няма вода...
Из Калахари срещаме слонове, щрауси и други животни.
На обяд минаваме през Маун и пристигаме в близкия кемп. Докато обясняват как ще стане ходенето до делтата на Окаванго, аз си търся някое дърво, под което да си разпъна палатката.
Тук е най-яката сянка, но е термитник.
А останалите дървета са с повече или по-малко дълги бодли.
Следобед отиваме във фермата за крокодили, намираща се в съседния частен имот.
Бъдещите обувки и колани, сега са на няколко месеца.
Големите крокодили са на по 120 години. Хранят ги по един път седмично с пилета, а във фермата се носи неописуема смрад.
А тая женска внезапно си отворя устата, изревава и щраква с челюсти, при което видеокамерата подскача в ръката ми.
По обратния път е жега и въпреки гледките, ни хапят яко комари.
В кемпа разбираме, че шофьорът ни е имал маларийна треска.
Какво всъщност се случва с американското...
Тодор Ангелов след завръщането си от фро...
Назовавани са страните от НАТО, загубили...
Тодор Ангелов след завръщането си от фро...
Назовавани са страните от НАТО, загубили...
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
