Едно пътешествие в Африка
                     (5 седмици в Африка) - ІV част    6 ден, 31.10.09., съб. - Оставяме камери, фотоапарати и документи в сейфа на буса. Той се заключва с три ключа, които са в трима от пътешестващите.
   Въпреки че е облачно, махат и предното чергило от камиона с който пътуваме към рафтинга и само по бански и фланелки, мръзнем от студения вятър. По пътя, освен нас шестимата ентусиасти се присъединяват и много местни, които после се оказва че са от обезпечаващия ни екип.
   Поради невъзможност да заснема събитието, но с цел да съм изчерпателен, в тоя пост пускам снапшотове от диска, който ни е направен по време на приключението.




    Рафтингът по река Замбези е класифициран от Британския кану съюз с най-висок клас 5 по трудност. Според някои той е най-опасният рафтинг в света за аматьори.
   Замбези е с най-ниско ниво на водата обикновено между юли и средата на февруари, при което дължината на реката е най-малка, а рапидите са най-бързи и бурни.
   При нашето спускане по реката изминаваме за 6 часа 22 километра с 18 рапида, като 8 от тях са с петици. "Контролиран "хаус, както пише на рекламните плакати за рафтинга.
   След слизане от камиона, ни дават по една каска и гребло, две лодки се надуват и всички слизаме към реката. Пътеката е дълга, стръмна и трудна, на места минаваща през големи камънаци.




Там долу, под моста за бънджи, се пускат лодките в спокойната отначало река, заобиколена от високи отвесни черни скали.



    Слънцето вече се е показало и поне няма да е студено като се мокрим. Реката отначало изглежда спокойна и приключението започва...
    В лодката сме 7 души с кормчията отзад, който командва кога и как да се гребе или да се снишим към дъното. От него много зависи дали ще се задържи лодката на повърхността, или ще потъне. (По-късно гледах едно видео от рафтинг по друга по-спокойна река, но никой не гребеше в бързеите, лодката непрекъснато си обръщаше, а кормчията се изправяше върху дъното й и танцуваше... Шоу!)










Третият отзад в дясната страна на лодката съм аз. Пред мен е една мадама, която непрекъснато си удря греблото в моето или в предното.








Дори придружаващата лодка, която е с големи гребла, трудно минава из бързеите.




За малките спасителни каяци, които са като комарчета - няма проблем! Те се управляват от бушмени, които отначало помислих че са деца, но са майстори в гмуркането и изплуването от водата.



Приближаваме се и ние.



Лодката се накланя и залива от водата, но все пак минаваме.











Трите бушменчета.














Тук разбираме, че ни снимат.





Първа минава придружаващата лодка, а скалите отстрани са много опасни!




По спокойните места на реката се гребе дълго и уморително. На места можем да скачаме във водата и да плуваме или носим около лодката, но изкачването на борда е много трудно, като поне двама трябва да те издърпват.

Тук кормчията прекарва въже под лодката, за да може да я изправи по-лесно при евентуално обръщане. А аз си мисля, че така и ще стане...









И лодката се обръща...





Когато съм под водата си мисля дали правилно ще се ориентирам към повърхността през тая пенеста жълта водна стена, пронизвана от слънчевите лъчи...



Изплувам, но оставам далеч зад лодката.



С дясната ръка държа греблото, а с лявата си прикрепям каската защото виждам приближаващите се скали. Първият каяк ме настига, но не мога да се закрепя за него.



После вече не виждам лодката и като приближавам скалите се стремя поне краката ми да са напред. Втори каяк ме догонва, закрепвам се с крака пред, под и около него.  Изтеглят ме на спасителната лодка. Водачът гребе, аз пия вода и си почивам, като си мисля че рафтингът вече е приключил за мен...После стигаме брега, изкатерваме се по скалите, вървя известно време  и  се присъединявам към другите от лодката.

Оцелели!..



След това пускат лодките да преминат сами през рапида "Комерсиално самоубийство", който е с клас 6.



Следващият рапид не е озаглавен във видеото и се чудя кой от следните е - Скърцащите челюсти на смъртта, Трите прасенца,  Пералнята машина,  Терминаторите или Двойна трудност -  известна и като Кучката. Не че има значение, защото ги минаваме всичките...

От видеото изобщо не може да се усети  преживяването тука! Спасителната лодка минава отдясно, а отляво остава спускаща се стръмна вода, последвана от падина и издигащата се разпенена вълна.



Минаваме и ние отдясно,



надолу и нагоре по вълната и завиваме към другия бряг...





Тук си мислим, че вече сме се справили успешно и отървали от евентуално преобръщане. Но кормчията ни кара да гребем обратно и към средата на реката?!..И започва едно безкрайно и неописуемо спускане от вълната, гребене в ниската част срещу спускащата се вода!...
























Е, тук вече сме много доволни от себе си!!!





После километри спокойни води или малки прагове, безкрайно гребане, безмилостно печащо слънце, болки в краката и седалищните части, разменяне на местата или плуване понякога.

И идва последното изпитание, при което е успешен само един от четири опита за преминаване...

















    Следва пак дълго плаване с някой друг лек рапид и понякога релакс, а някои  плуват във водата. Казват ни да махнем вече спасителните жилетки и каските. А отстрани на една скала се припича крокодилче...
    Стигаме брега и скачаме от лодката във водата. Стръмен плаж с бял пясък, в който краката затъват до глезените. С мъка излизаме на равно, а пред очите си виждам виолетови светлини.
   С грамаден, почти вертикален лифт се изкачваме нагоре. Там, на сянка ни очаква приготвено ядене. Пия само сокове, защото ми е замаяно от умора и жега.
   В камиона има студени бири и първо отказвам, но после изпивам една. Обратно минаваме по прашни черни пътища и през типични африкански селца за да слязат придружавалите ни хора, а на нас ни се наместват бъбреците. Освен домашните животни които пресичат пътищата навсякъде в Африка - магарета, крави, кози и овце, срещаме и слонове.
    Вечерта идва местен състав с там-тами, но не се включваме защото сме изморени, а и вали дъжд. Преди лягане, виждам че има денощна охрана на лагера, както после и навсякъде където сме на официален кемп. Заспивайки, слушам барабаненето и песните, но на другия ден трябва да станем рано защото заминаваме за Ботсвана.

благодаря, че го сподели са нас.
Чакам продължението :)

Благодаря много,успя да ме върнеш в детските ми години когато и аз бях на същото място и моля за продължението . :)))
Африка си е Африка и не може да се сравни с друго.
Преживяването там е уникално,духът е друг,климата,диво и изненадващо.
Който има възможност и желание нека се докосне до този свят.

Е, мисля че мотото което ми хрумна там и съм сложил в началото на І част обяснява всичко!

Да,много добре е описано всичко и сърдечно благодаря за възможността да се докоснем до този свят.

Страхотно вълнуващо и героично! Вода, адреналин и емоции!Да можех и аз...завиждам ти! Р.Х.

Absolutno bezinteresno i tapo!

Прав си, анонимен! Само, че не разбрах - какво значи tapo? Следващия път пиши на кирилица - ако можеш, естествено...Или най-добре да не пускам злобните коментари на някакви тАпанари?!

В Африка?:)))
Поздравления!:)))

Виж какво приятел, що не го изтриеш този тапанар от 6. Аз такива направо в коша ги хвърлям

преживяване! И такъв дълъг преход. Сигурно след това сте били останали без сили. Интересно, а изпита ли страх? Сигурно и много се крещи по време на рафтинг. Не съм опитвала и затова задавам въпроси :).

Без сили - да. Изгорели - да. Но лично аз, страх - не. Именно и затова правя тия екстремни преживявания в други страни, защото въпреки че подписваме декларация, един вид си мислим че сме защитени...

Сега ако rip-неш и DVD-то да видиме, цена няма да имаш :)